• Nie Znaleziono Wyników

Библиография на трудовете на чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка

N/A
N/A
Protected

Academic year: 2021

Share "Библиография на трудовете на чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка"

Copied!
10
0
0

Pełen tekst

(1)

БИБЛИОГРАФИЯ

на трудовете на чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка

Топонимията в Свищовско. София, 1959. 220 с. (дипломна работа, ръкопис).

Езикът на местностите. – Дунавско дело, 1959, № 27 (11.07), с. 2.

Сто години Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum от Франц Миклошич. – Български език, 1965, №, с. 279–282.

Относно същността на синонимните взаимоотношения. – Български език, 1966,

№ 2, с. 129–141; също в: Linguistics. An International Review, 40, 1968, p. 91.

Ролята на лексикалните синоними за някои качества на стила на Вазовата белетри- стика. – Български език и литература, 1968, № 4, с. 14–25; също в: Майстори на художественото слово. В помощ на обучението по български език и литерату- ра в Х кл. Велико Търново, 1995, с. 53–74.

За някои нови прилагателни в българския език. – Български език, 1969, № 3, с.

293–295.

Българският език – извор на патриотизъм и национална гордост. – Български език, 1969, № 4–5, с. 439–440.

За заемката интервю. – Български език, 1969, № 2, с. 194–195.

За факторите, които определят степента на семантична близост на думите в сино- нимния ред. – Български език, 1970, № 1, с. 42–46.

Художествено-изобразителни функции на синонимите в белетристиката на Иван Вазов в зависимост от признаците им. – Български език, 1970, № 6, с. 512–523.

По някои въпроси на нормализацията в българската книжовна лексика след Осво- бождението. – Известия на Института за български език, 1970, № 19, с. 621–630.

Има ли място глаголът впечатлявам в българския език. – Български език, 1971,

№ 4, с. 363–367.

Някои функционалностилистични прояви и особености на субстантивираните при- лагателни. – Български език, 1972, № 1–2, с. 22–26.

Проблеми на терминологията и отразяването ѝ в тълковен речник. – Български език, 1973, № 6, с. 527–537.

Рец. Трети сборник върху теорията на синонимите. – Български език, 1973, № 6, с. 612–616.

Рец. Актуален и полезен труд върху теорията на преподаването на сложно изрече- ние. – Български език и литература, 1973, № 1, с. 60–62.

Лексикални синоними в белетристиката на Иван Вазов. София, 1974. 444 с. (ди- сертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, ръ- копис).

Словообразувателни и семантични тенденции при относителните прилагателни в съвременния български книжовен език. – В: В памет на проф. Ст. Стойков. Ези- коведски изследвания. София, 1974, с. 437–444.

Неправилна употреба на някои безлични глаголи. – Български език, 1974, № 3, с. 269; също в: Христоматия по езикова култура. София, 1980, с. 133.

За значенията на глаголите представям и представлявам, съставям и съставля- вам. – Български език, 1974, № 6, с. 565–566.

За някои съкратени начини на изразяване. – Български език, 1974, № 5, с. 446.

Нови прояви на българистиката в Украйна. – Български език, 1974, № 3, с. 278–281.

(2)

Рец. Ценно оръжие в езиковото обучение. – Български език и литература, 1974,

№ 4, с. 59–60.

Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимо отношенията в лексико-семантичната система на книжовния език и на лексикалното стро- ителство през 80–90-те години на XIX в. – В: Въпроси на структура та на съвре- менния български език. София, 1975, с. 131–178.

Народно и книжовно изразно богатство в лексикалната синонимика на Иван Вазов.

– В: Език и стил на Иван Вазов. София, 1975, с. 25–55.

Семантични проблеми на относителните прилагателни при лексикографската им разработка. – Български език, 1975, № 4, с. 273–281.

Основания на езиковата нормализация при някои относителни прилагателни от съществителни на -ия. – Български език, 1975, № 4, с. 340–343 (съавтор Л. Ма- нолова).

Чуждите думи – приятел или враг? – Български език и литература, 1975, № 2, с. 61–63.

За употребата на думите число и цифра. – Български език, 1975, № 6, с. 565.

Тържествен отчет на българските езиковеди по случай юбилея. – Български език, 1975, № 1, с. 77–78.

Рец. Новаторство и проблемы одного из трудов по теории лексической семантики и синонимии (С. Г. Бережан. Семантическая эквивалентность лексических еди- ниц). – Лимба ши литература молдовеняскэ, 1975, № 3, с. 61–64.

Общонародно и индивидуално в речника на Иван Вазов. – В: Иван Вазов. Пловдив, 1976, с. 193–205.

Някои постижения и перспективи на съвременната българска лексико графия. – Български език, 1976, № 5, с. 365–371.

За двойното отрицание в българския език. – Български език, 1976, № 1–2, с. 167.

Рец. Правоговорен речник на българския език. – Eзик и литература, 1976, № 6, с. 83–86.

Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие. – In: Kategorie werbalne w języku polskim i bułgarskim. Warszawa, 1977, s. 99–105.

Някои семантични особености на термините с оглед на връзката им с общонарод- ния език. – Български език, 1977, № 4, с. 292–296.

Лексикологические и лексикографические проблемы русского языка и русско- болгарских соотношений на форуме славистов. – Болгарская русис тика, 1977, с. 91–94.

Срещи между български и словашки българисти. – Български език, 1977, № 6, с. 523.

Някои смислови връзки на думите като фактор за езиковото богатство и коло рит.

– Във: Въпроси на българската лексикология. София: Народна просвета, 1978, с. 19–31.

Към въпроса за словообразувателното значение и словообразувателната система- тизация. – В: Славистичен сборник. София, 1978, с. 115–122.

Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици. – В: Славянска филология. Т. 15. София, 1978, с. 267–277.

Лексико-семантичните дублети – отзвук на обществения живот през XIX в. – В:

Изследвания из историята на българския книжовен език. София: БАН, 1978,

с. 61–67.

(3)

Развитие на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски по метонимичен път. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални систе- ми на славянските езици в синхрония и диахрония. София: БАН, 1979, с. 87–101.

Проблеми на синонимията като езиково явление. – В: Помагало по лекси кология.

София, 1979, с. 93–107.

Някои прояви на граматична и словообразувателна дефективност при глаголи с представка за-. – Български език, 1979, № 4, с. 304–313.

Освен цифри има и числа. – Отечествен фронт, № 10 491 от 19.01.1979.

Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. Со- фия: БАН, 1980. 168 с.

Към въпроса за лексикалното и словообразувателното значение на сложната дума.

– Slavia, 1980, № 1–2, s. 15–18.

Словообразуване на славянските сложни прилагателни. – В: Словоообразувател- на и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици.

София: БАН, 1980, с. 13–105 (съавтор М. Деянова).

Насоки на метафоризацията в лексиката на Вазовата белетристика. София, 1980.

30 с. (ръкопис)

Проблеми на терминообразуването през Възраждането като част от проб лемите на книжовноезиковото строителство. – Български език, 1980, № 1, с. 50–54.

За смисловото съотношение на глаголите заслужавам и заслужа. – Български език, 1980, № 5, с. 425–427.

Аперитив или аператив? – В: Христоматия по езикова култура. София, 1980, с. 69.

Относно някои възможности за съкращаване на израза. – В: Христоматия по езико- ва култура. София, 1980, с. 168–169.

Особености и тенденции на словотворчеството в художествената литерату ра. – В:

Проблеми на езиковата култура. София, 1980, с. 246–254 (съавтор 3. Гунова).

Рец. А. И. Киселевский. Языки и метаязыки энциклопедий и толковых словарей. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 62–66.

Рец. V. Blanár, J. Matejćik. Živé osobné mená na Strednom Slovensku. Bra tislava, 1987. – Съпоставително езикознание, 1980, № 5, с. 93–97.

Парадигматика на сложните думи. – В: Първа национална младежка школа по ези- кознание. София, 1981, с. 124–128.

Прояви на енантиосемия при означение на количествени категории от съществи- телни имена. – Български език, 1981, № 2, с. 150–154.

Лексиката като система. – В: Българското словно богатство. София: Народна про- света, 1982, с. 5–8.

Някои специални едноезични речници. – В: Българското словно богатство. София:

Народна просвета, 1982, с. 143–145.

Милка Димитрова на 60 г. – Съпоставително езикознание, 1982, № 4, с. 84–85.

Рец. Словник украïнськоï мови. Т. 1–11. Киïв, 1970–1980. – Български език, 1982,

№ 4, с. 372–375.

Исторически устойчивото в българската лексика. – В: Исторически развой на бъл- гарския език. Т. 1. Доклади от Първия международен конгрес по българистика.

София, 1983, с. 434–444.

Словообразувателната теория на Л. Милетич. – Български език, 1984, № 1, с. 22–26.

Иван Вазов – строител на българската лексика. София: Народна просвета, 1985. 103 с.

Лексикографски проблеми, свързани с производните глаголи. – В: Славистичен

сборник. София, 1985, с. 81–87.

(4)

Качественост и относителност при сложните прилагателни. – Годишник на Софий- ския университет, 1985, т. 74, с. 240–245.

Дейността на Института за български език през 1984 г. – Български език, 1985,

№ 3, с. 248–250.

Рец. А. А. Бурячок, Формування спільного фонду соціально-політичної лексики східнослов‘янських мов. Киïв, 1983. – Съпоставително езикознание, 1985,

№ 4, с. 117–118.

Към въпроса за цялостното описание на българската лексика. – Български език, 1986, № 5, с. 399–403.

Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременна- та българска лексикология и лексикография. София, 1986, с. 47–58.

Лексико-граматични и лексикографски проблеми на някои адвербиални предлож- ни словосъчетания. – В: Въпроси на българската лексикология и лексикогра- фия. София: БАН, 1986, с. 47–58.

По въпроса за изследване на лексикалната многозначност. – Списание на БАН, 1986, № 3, с. 51–56.

Народният поет Иван Вазов и българската народна реч. – В: Българските народни говори. София: Народна просвета, 1986, с. 104–108.

Рец. V. Blanár. Lexikalno-semantická rekonštrukcia. Bratislava. 1984. – Съпоставително езикознание, 1986, № 5, с. 72–74.

Исследование словообразования некоторых славянских глаголов с учетом способа глагольного действия. – В: Сопоставительное изучение словообра зования сла- вянских языков. Москва, 1987, с. 178–183.

Насоки и резултати на семантичното обновяване на съвременната българска лек- сика. – В: Доклади на Втория международен конгрес по българистика. Съвре- менен български език. София, 1987, с. 296–304.

Системност на вторичната номинация при съществителните имена. Дисертация за придобиване на научната степен „доктор на филологическите науки“. Со- фия, 1987. 320 с. (ръкопис).

Контраст и антитеза в лириката на Теодор Траянов. – В: Теодор Траянов. София, 1987, с. 115–122; също в: Гимназист, 1996, № 23, с. 7.

Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския гла- гол. – В: Славистичен сборник. София, 1988, с. 5–16.

За типологизацията на вторичната номинация при съществителните имена. – Спи- сание на БАН, 1988, № 1, с. 44–51.

За единната същност на първичната и вторичната номинация. – Език и литература, 1988, № 3, с. 50–59.

Структурни и семантични особености на имената за лица в български и словашки език. София, 1988. 50 с. (ръкопис).

Лексикалните синоними в художествения стил. София: Народна просвета, 1989. 128 с.

30 години български лекторат в гр. Лион. – Език и литература, 1989, № 4, с. 123–125.

Рец. М. Попова. Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език. София: БАН, 1987. – Български език, 1989, № 2, с. 89–191.

Рец. Л. Крумова. Субстантивация на прилагателните имена в съвременния българ- ски книжовен език. София: БАН, 1987. – Български език, 1989, № 6, с. 91–94.

Социално-прагматичният аспект на семантиката в някои съвременни школи. – Бъл-

гарски език, 1991, № 2, с. 91–95.

(5)

Рец. Оригинален труд върху теорията на термините (М. Попова. Типология на тер- минологичната номинация). – Език и литература, 1991, № 3, с. 148–150.

За основанията на вторичната номинация. – Език и литература, 1992, № 2, с. 40–48.

Българският език и българският речник. – Български език, 1992, № 5, с. 383–384.

Българският език в училище пред нова перспектива. – Български език и литера- тура, 1992, № 3, с. 41–45.

Веса Кювлиева на 60 г. – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 94–97.

За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена, Со- фия: БАН, 1993. 274 с.

Семантични отношения в речника и тяхното лексикографско отразяване. – Българ- ски език, 1993–1994, № 3–4, с. 167–173.

Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език. – Български език, 1993–1994, № 5–6, с. 437–440.

Неувяхващ творчески устрем (ст. н. с. I ст. Кети Ничева на 70 г.). – Български език, 1993–1994, № 3, с. 215–217.

Рец. И. Касабов. Семантичен речник-минимум. София, 1990. – Съпоставително ези- кознание, 1993, № 2, с. 75–78.

Постигане на изразителност и естетическо въздействие чрез синоними. – В: Хр.

Станева (съст.). Стилистика на съвременния български книжовен език. Учебно помагало. Велико Търново, 1994, с. 132–160.

Семантични изменения и разговорност (разговорна метонимия). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 1–15; също в: Проблеми на българската разго ворна реч. Кн. 3. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 1995, с. 147–152.

Перспективи на проучванията в българската лексикология и семасиология. – Колок- виум по езикознание. II. Велико Търново, 1994, с. 16–21.

Рец. К. Пеева. Многоезиков речник на основните математически термини (ан- глийски, немски, френски, руски, български). София, 1992. – Съпоставително езико знание, 1994, № 2, с. 72–74.

Рец. V. Blanár. Porovnávanie lexiky slovanských jazykov z diachrónneho hľadiska.

Bratislava, 1993. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3–4, с. 92–95.

Речникът на българския език в развитието на българската семасиология и грама- тика. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации Сло варя бол- гарского языка Н. Герова. Материалы международной научной конфе ренции.

Москва, 1995, с. 25–27.

Българско-словашки семантични конфронтации. – Slavica Slovaca, 1995, № 2, s. 152–158; също в: Общност и многообразие на славянските езици. София, 1997, с. 158–162.

100 години Речник на българския език от Найден Геров. – Haука, 1995, № 3, с. 22–24.

Езикова култура, езикови въздействия и нравствено-ценностни виждания. – Бъл- гарски език и литература, 1995, № 6, с. 11–15; също в: Традиция и съвремен- ност в българския език. София, 2001, с. 369–373.

Речникът на Найден Геров като синонимен речник. – Гимназист, 1995, № 23, с. 3;

също в: Списание на БАН, 1996, № 3, с. 69–71.

Метонимията или метаморфозите на думите. – Кандидат-гимназист, 1995, № 6, с. 7.

Образно-емоционалният свят на метафората. – Кандидат-гимназист, 1995, № 7, с. 6.

Игрите на смисъла. – Българска реч, 1995, № 3, с. 39–41.

Щастливецът – нравствен идеал завинаги. – Гимназист, 1995, № 4, с. 4–5.

Перспективи за проучване на българската лексика и семантика. – Списание на БАН,

1996, № 4, с. 11–14.

(6)

Речникът – потребност и мерило на културното развитие. – Демокрация, 1996,

№ 18 (22.01.1996), с. 8.

Специални едноезични речници. – Кандидат-гимназист, 1996, № 38, с. 3.

Отразяване на някои оними и близки до тях думи в Речника на българския език. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Сборник в чест на проф. Н. П. Ковачев. Т. 2. Велико Търново, 1996, с. 237–240.

Иван Вазов – „Българският език“. Как поетът изразява възхищението си от българ- ския език? – Кандидат-гимназист, 1996, № 5, с. 5.

„Митът“ за бореца в съвременния български език. – В: Homo balcanicus. Знакова и културна идентичност. Сборник с доклади, изнесени на международна конфе- ренция (2.12–3.12.1994). София, 1996, с. 81–87; също в: Сборник в чест на акад.

М. Арнаудов. Русе, 2003, с. 348–353.

За добрата и злата сила на думите. I. – Българска реч, 1996, № 1, с. 29–31.

За добрата и злата сила на думите. II. – Българска реч, 1996, № 2, с. 20–22.

Сийка Спасова-Михайлова на 75 г. – Български език, 1996, № 2, с. 91–92.

Малина Иванова-Станкова на 60 г. – Съпоставително езикознание, 1996, № 4, с. 131–133.

Рец. Проблеми на граматичната система на българския език. Българско езикозна- ние. Т. 1. София, 1995. – Български език, 1996, № 6, с. 71–73.

Рец. Още един учебник по български език за 6. клас. – Български език и лите ратура, 1996, № 1, с. 57–59.

Българската лексикография – отражение на богатството и системните връзки в бъл- гарската лексика. – В: Лексикографията – отражение на бъл гарското словно богатство. Велико Търново, 1997, с. 7–18.

Ще спасим ли Речника на българския език? – Век 21, 1997, № 15, с. 4.

Как чрез композицията на разказа „Една българка“ Вазов разкрива художествени образи и идеи? – Кандидат-гимназист, 1997, № 41, с. 6.

Психологическото майсторство на Иван Вазов в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“. – Кандидат-гимназист, 1997, № 6, с. 4.

Какво „сее“ и „жъне“ като възпитател чорбаджи Нено („Маминото детенце“). – Кандидат-гимназист, 1997, № 31, с. 5.

Стефан Илчев – 100 г. от рождението му. – Български език, 1997–1998, № 5, с. 1–3.

Рец. Нов български речник на чуждите думи. – Език и литература, 1997, № 3–4, с. 165–167.

Nektoré zhodné inovačné javy v bulharskom a slovenskom jazyku za posledné desatrocie.

– In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, 1998, s. 68–75.

Конфликтите в разказа „Напаст божия“ от Елин Пелин. – Кандидат-гимназист, 1998,

№ 15, с. 6.

Среща на български и словашки учени и преводачи. – Съпоставително езикозна- ние, 1998, № 4, с. 204–205.

Рец. V. Blanár. Teória vlastného mena. Bratislava, 1996. – Slavia, 67, 1998, s. 510–513.

Рец. Внимание – „културно“ менте! – Литературен форум, 1998, № 2, с. 2.

Рец. Книга за тихото родолюбие и саможертва. (В. Кювлиева. Българско то речни- ково дело през Възраждането. София: БАН, 1997). – Литературен форум, 1998.

Лексикографски проблеми на речник на антонимите. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 13–19; също в: За думите и речниците. Лексикографски и лекси- коложки четения, 1998. София, 2000, с. 71–79.

Системно и антисистемно в българските лексикални неологизми. – In: Konfrontační

studium inovačních procesů ve slovanských jazycích. Slavia, 68, 1999, s. 19–24.

(7)

Парономазията – насмешка над обществени недъзи. – В: Проблеми на социолин- гвистиката. Т. 6. София, 1999, с. 326–330.

Някои нови аспекти в ономастичната теория. – Български език, 1999–2000, № 1, с. 49–52.

За „грозното“ в нашия език и в езика на медиите. – В: Медиите и езикът. София, 1999, с. 130–132.

Тържествена кръгла маса, посветена на акад. А. Т.-Балан. – Наука, 1999, № 6, с. 42.

Рец. М. Karpacheva, Ch. Symeonova. Pułapki leksykalne. Słownik aproksymatów polsko- bułgarskich. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 46.

Рец. Полилексикон. Представяме три нови речника. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 29–31.

Индивидуално словотворчество на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1–2, с. 16–20.

За систематизацията на мотивационните признаци при вторичната номинация. – Slavica Slovaca, 35, 2000, s. 138–140; също в: Списание на БАН, 2002, № 2, с. 9–12.

Рец. Задълбочено изследване по художествена стилистика. – Читалище, 2000,

№ 5, с. 19.

Рец. Л. Нанов, А. Нанова. Български синонимен речник. 3. изд. София, 2000. – На- ука, 2000, № 1, с. 56; също в: Български език, 1999–2000, № 4–5, с. 188–190.

Българският език като етнокултурно явление в творчеството на Иван Вазов. – Спи- сание на БАН, 2001, № 2, с. 9–12; също в: Наследството. Вазов. София: УИ „Св.

Климент Охридски“, 2002, с. 259–264.

Антисистемни иновации при детерминацията в съвременния български език – за или против. – В: В памет на проф. Р. Русинов. Езиковедски изслед вания. Кон- ференция по случай 70 години от рождението на Р. Русинов. Велико Търново, 2001, с. 69–74.

За облика и тенденциите на българската езиковедска наука и критика вчера и днес.

– Български език, 2001–2002, № 1, с. 11–21.

Отношението система – текст при вторичната номинация. – Български език, 2001–

2002, № 2, с. 15–21.

Център на науката за българския език. – Наука, 2002, № 4, с. 74–76.

Веса Кювлиева-Мишайкова. Седем десетилетия творческа всеотдайност. – Българ- ски език, 2001–2002, № 2, с. 161–163.

Юбилейна конференция в Института за български език – БАН. – Наука, 2002, № 6, с. 76–77.

Структурни и семантични особености на новите имена за лица в български и чешки език (1990–2000). – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20.

století). Sborník příspěvků z pracovního setkání v Sofii 7. 10. 2002. Praha: ÚJČ AV ČR, 2003, s. 5–18.

Няколко езикови похвата като портретно градиво в палитрата на Й. Йовков. – В:

Й. Йовков. Нови изследвания. София, 2003, с. 129–134.

Още за глаголите втелявам се, втелясвам се и др. – Българска реч, 2003, № 1, с. 34–35.

Рец. В. Вътов. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произ- ход. – Лексикографски преглед, 2002–2003, № 5–6, с. 51–56.

Съвременната лексикография – извор на познания за богатството и систем ните

връзки на лексиката. – В: Живот сред книгите. Юбилеен сборник в чест на

(8)

85-годишнината на проф. д-р Елена Савова. София, 2004, с. 268–276; също в:

Български език и литература, 2006, № 6, с. 6–15.

За стила на съвременната литературна наука. – Словото, № 30 от 21.10.2004, с. 4–5.

Юбилейна научна сесия на секция „Филологически науки“. – Наука, 2004, № 5, с. 44.

Съвременни явления и отношения в огледалото на българския език. – В: Езиковед- ски приноси в чест на чл.-кор. проф. М. Виденов. Велико Търново: УИ „Св. св.

Кирил и Методий“, 2005, с. 541–551.

Динамика на езиковата и на комуникативната компетентност. – В: Комуникативна- та компетентност в съвременния научен дискурс. Сборник в чест на 70-годиш- нината на проф. К. Димчев. София, 2005, с. 158–165.

Тенденции за интернационализация и за запазване на националната иден тичност на българската лексика от битовата концептосфера (в периода 1990–2004). – В: Националният език в условията на чуждоезични влияния и глобализация.

София: СУБ, 2006, с. 148–160.

Перспективи пред българските семантични изследвания в светлината на когнитивна- та лингвистика. – Списание на БАН, 2006, № 6, с. 12–16; също в: Научни изслед- вания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Нацио- налната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика.

Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика“. София, 9–10 май 2005 г. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, с. 285–292.

Прагматичната информация в тълковния речник. – В: Лексикографията и лексико- логията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с меж- дународно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф.

Кристалина Чолакова, София, 21–22 октомври 2006. Велико Търново: Знак’94, 2007, с. 52–64; също в: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha: ÚJČ AV ČR, 2008, s. 143–168.

Времето в нас, в езика и в лингвистиката. – Списание на БАН, 2006, № 5, с. 10–19;

също в: Арнаудов сборник. Т. 5. Русе, 2008, с. 9–22.

Общество за устойчиво развитие на българския език. – Словото днес, 2007, № 5, с. 1, 3.

Език свещен на моите деди... – Словото днес, 2007, № 5, с. 3.

Българският език в Европейския съюз. – Един завет, 2007, № 1, с. 33–34.

Европа днес изучава кирилицата. – Земя, 23.05.2007, с. 17.

За езика но съвременното литературознание – тенденции и последствия. – Език и литература, 2008, № 1–2, с. 55–62.

Социокултурни и системни аспекти при установяване на българската лексика. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. В памет на проф. д.ф.н. Кети Анкова Ничева. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2008, с. 342–347.

Рушителни и градивни влияния върху езика. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 34–40; също в: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. София, 2008, с. 7–12.

Рец. Д. Благоева. Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, 2005. 106 с. – Български език, 2008, № 1, с. 103–107.

Номинацията от перспективата на когнитивизма. – В: Езиковедски изследвания.

В чест на чл.-кор. проф. д-р Т. Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф.

П. Пашов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, с. 75–84.

За голямото в малките неща… и за още нещо. – Везни, 2009, № 5, с. 104–107.

IN MEMORIAM – Кр. Чолакова. – Език и литература, 2009, № 3, с. 209–211.

(9)

Новата лексика в българския език – огледало на съвременния обществен живот.

– Наука, 2009, № 6, с. 45–51; също в: Български език и литература, 2010, № 2, с. 3–15.

Съвременните български неологизми и езиковата система. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална кон- ференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19–20 октомври 2009 г. Велико Търново: Знак’94, 2010, с. 5–26.

Предизвикателството на азбуките. – Развитие и креативност, 2010, № 1, с. 8–16.

Езикът ни е като трън, накичен с парцали. – Телеграф, 29.09.2010, с. 13.

Българската топонимия – източник на познания. – Наука, 2010, № 4, с. 57–61.

От погледа – към света и времето. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 10.

София, 2011, с. 29–34.

Познавателен потенциал на българските синоними. – В: Магията на думите. Ези- коведски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. София:

АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012, с. 35–45.

Местните имена в Свищовско. София: Алтърнатив Дизайн Студио, 2012. 303 с.

Рец. Л. Димитрова-Тодорова. Собствените имена в България – изследвания, ана- лиз, проблеми. София, 2011. 275 с. – Съпоставително езикознание, 2013,

№ 4, с. 108–113.

Съвременни аспекти на лексикологията. – В: 70 години българска академична лексикография. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013, с. 13–20.

Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лек- сика. – В: Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексиколо- гия. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013, с. 395–592.

Опит за нов прочит на творби на Илия Волен. – Български език и литература, 2014,

№ 1, с. 26–31.

Рец. Една съкровена книга (К. Попов, „Камбаната на сърцето“). – Език и литература, 2014, № 3–4, с. 179–180.

Кратък очерк върху развитието на българската лексикология. – Български език, 2015, № 2, с. 7–22.

Рец. П. Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. Велико Търново, 2014. – Българ- ски език и литература, 2015, № 2.

Владимир Георгиев – забележителен учен и човек. – Homo Science, 2015, № 9, с. 7.

Лингвистиката и езиковото обучение днес. – В: Юбилеен сборник в чест на 80-го- дишнината на проф. Кирил Димчев. София, 2015 (под печат).

Развитие и облик на българската лексикология през последните 70 години. – В:

Лексикографията в началото на XXI в. Сборник с доклади от Седмата междуна- родна конференция по лексикография и лексикология (София, 15–16.10.2015) (под печат).

Многофункционалност и познавателен потенциал на диалектното. Доклад на кон-

ференция, посветена на 80-годишния юбилей на проф. д-р Ив. Кочев. Благоев-

град, 2015 (под печат).

(10)

Речници

Речник на българския език. Т. 1–15. София: БАН, 1977–2015 (съавтор, редактор, гла- вен редактор).

Енциклопедия „България“. Т. З. София: БАН, 1982 (съавтор).

Речник на антонимите в българския език. София: Петър Берон, 1997. 383 с.; 2. доп.

и прераб. изд. София: Наука и изкуство, 2014. 507 с. (съавтор Ст. Василева).

Речник на чуждите думи в българския език. Допълнен и основно преработен от Е. Пернишка. София: Наука и изкуство, 2000. 904 с. (съавтор и редактор).

Енциклопедия на съвременния български език. Велико Търново, 2000. 583 с. (съ- автор).

Речник на новите думи и значения в българския език. София: Наука и изкуство, 2001. 309 с. (съавтор, редактор).

Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи). Плов- див: Хермес, 2003. 469 с.; 2. доп. и прераб. изд. София: Наука и изкуство, 2012.

612 с.

Речник на чуждите думи за всички. София: Наука и изкуство, 2007. 895 с.

Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и началото на ХХI в.). Со- фия: Наука и изкуство, 2010. 515 с. (съавтор).

Биографични материали за Емилия Пернишка

Първев, Хр. Пернишка Емилия Илиева. – В: Създатели и творци на българското ези- кознание. София: Народна просвета, 1987, с. 268–269.

Крумова-Цветкова, Л. Емилия Пернишка на шейсет години. – Съпоставително ези- кознание, 1996, № 1, с. 107–109.

Станков, В. Ст. н. с. I ст. д-р на науките Е. Пернишка на 60 г. – Български език, 1996,

№ 2, с. 93–97.

Пернишка Емилия Илиева. – В: Кой кой е в България. София: Труд, 1998, с. 553.

Благоева, Д. Чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка на 70 г. – Български език, 2006, № 2, с. 129–134.

Симеонова, М. Член-кореспондент Емилия Пернишка – юбиляр. – Наука, 2006,

№ 1, с. 63.

Крумова-Цветкова, Л. Чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка на 70 години. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка. Велико Търново: Знак’94, 2006, с. 7–32.

Михайлов, Л. Емилия Илиева Пернишка. – В: Бележити български жени. Велико Търново: Сириус 4, 2009, с. 120–121.

Проф. Емилия Пернишка. Ученият е човек, който гледа по-задълбочено на неща- та. – В: Лазарова, Е. (съст. и отг. ред.). Златен фонд на българската наука. Ч. 1.

София, 2011, с. 223–229.

Пернишка Емилия. – В: Голяма енциклопедия „България“ в 12 тома. Т. 9. София:

БАН, Труд, 2012, с. 363.

Балкански, Т., К. Цанков. Пернишка Емилия. – В: Енциклопедия на българската оно- мастика. Към основите на българската ономастика. Велико Търново: Фабер, 2010, с. 335.

Съставила Диана Благоева

Cytaty

Powiązane dokumenty

Първият тип методи за откриване на лексикални неологизми използват списъци с лексеми за елиминиране (списъци за изключване– exclusion lists), които

Разчетеното в изданието написание Ήтро сы хвърля основателни съмнения дали този пример изобщо може да се разглеж- да, когато анализираме употребите на Ήтросъ, но

– стилистична зона: чрез квалификатор Спорт се сигнализира принад- лежността на заглавката към съответната функционална сфера; при необхо- димост се

Мненията на български миротворци и представители в международни щабо- ве, приведени долу, в отговор на въпрос от проведената за целта на изследва- нето анкета

Резултатите от направената справка за пъпка в няколко българско-чужди речника (БАР 1961; БРР 1975; БНР 2008) показват следното: срещу единстве- ната в българския

В основата на този лексикографски успех са интересът и знанията на Нестор Марков по чужди езици, които са му помогнали да натрупа опит в преподаването на турски и

Между авторите няма единство по отношение на това кои афикси се из- ползват за образуване на глаголни деминутиви в съвременния български език, като

Макар че притежава двойствени конотации, кучето се утвърждава като носител на чистотата и предаността: „Кучято е вяренъ другарь“.. Положител- ните конотации се