ВЕЛИСЛАВА СТОЙКОВА
Институт за български език - БАН, София
НЕСТОР МАРКОВ И МНОГОСТРАННИТЕ АСПЕКТИ НА НЕГОВАТА КНИЖОВНА ДЕЙНОСТ
В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Abstract: The paper presents three o f most important works which are significant for the three main area o f immense writing activitiy o f Nestor Markov during the period o f national Revival. The related structural and lin
guistic analysis o f their novelty with respect to teaching both linguistic and natural sciences school subjects is presented outlining the novelty o f the ap
proach. The conclusion relates presented analysis to historical circumstanses and national Revival ideas.
Увод
Животът и книжовната дейност на Нестор Марков обхващат осем- десетгодишен период, включващ една важна част от времето през Въз- раждането и част от следосвобожденския период. За това време Нестор Марков развива книжовна и образователна дейност като учител, автор и преводач, лексикограф и общественик, основател на читалище и военен министър. С многостранните аспекти на своята дейност той се очерта- ва, както повечето ни възрожденци (Генчев 1981), като енциклопедична личност с широки интереси и знания в много области, ползваща някол- ко езика и работила активно за поставянето на основите и утвърждава- нето на образованието на български език.
Макар и относително добре систематизирано (Стоянов 1957: 239 - 240) и проучено, книжовното дело на Нестор Марков и днес впечатля- ва със своята многоаспектност и разнообразна тематична насоченост, с качеството на написаните, издадени или преведени от Марков учеб- ници, както и с лексикографския принос на автора към изработването на двуезични речници на българския език (Кювлиева 1983; Кювли- ева-Мишайкова 1986).
В основата на този лексикографски успех са интересът и знанията на Нестор Марков по чужди езици, които са му помогнали да натрупа опит в преподаването на турски и френски език, за да напише и граматики за изучаването им. Тези граматики също показват, че по това време в българските училища е било преподавано на български език и турският
език е трябвало да бъде изучаван отделно. Издаването на речниците е предшествано от написването от Нестор Марков и публикуването през 1874 г. във Виена на „Буквар за французкий язик“ (Марков 1874)- както и на „Лексикологическа граматика за изучвание на француский язик и стил“ (Марков 1875). Двата учебника са били написани за нуждите на преподаването на френски език в Г абровското училище, те се допълват, като представят цялостно методологическия подход на автора си.
„Лексикологическа граматика
за изучвание на француский язик и стил“
„Лексикологическата граматика“ на Нестор Марков е първата и веро
ятно единствената в българоезичната граматична литература лексиколо
гическа граматика. Традиционното схващане за отделеното изучаване и изследване на граматика и лексика прави този труд интересен не само жа- нрово, но и съдържателно. Това е така, защото тази граматика има практи- ческа цел - да подпомогне учениците в обучението им по писмен и гово
рим френски език, и нейният жанр е трябвало да бъде подчинен на това. По времето, когато тя е публикувана, френският език е бил широко преподаван в българското училище и вече е имало няколко издадени на български език френски граматики, съставени от учители и предназначени главно за полз- ване в българските училища, както и съответните пособия за упражнения.
Първата френско-българска граматика е съставена от В. Берон за нуждите на обучението по френски език в Болградската гимназия (Бе- рон 1859). Към нея Берон по-късно издава и пособие с упражнения (Бе- рон 1865). Граматиката включва две големи части - Словопроизведение и Словосъчинение. В първата част са разгледани граматичните катего
рии и частите на речта, докато втората включва синтаксис и лексика на френския език. Граматиката представя също и отношението на автора към българския език, правопис и др.
Друга граматика на френския език е съставена от С. Зафиров (Зафи- ров 1862; Зафиров 1864), който също е бил учител. Тази граматика след- ва известния по това време метод за преподаване на френския език, на
речен Олендорфовата метода, по името на френския педагог Олендорф.
След граматиката на С. Зафиров излиза и френската граматика на П. Оджаков (Оджаков 1863). По-късно е публикувана и френската гра
матика на К. Търновски (Търновски 1869), която заедно с методиката за изучаването (Търновски 1864) прилага подхода на немския педагог Франц Ан, също широко използван по това време. Този подход е използ- ван и в методиката на С. Радулов (Радулов 1868).
Така граматиката на Нестор Марков се появява след използването на няколко вече утвърдени подхода за преподаване на френски език, като прилага нов и различен подход - този на френския енциклопедист и лек
сикограф П. Ларус (Ларус 1852), основан върху усвояването и правил- ното използване не само на граматичните, но и на лексикалните харак
теристики на думите като: принадлежност към определен стилистичен пласт, семантична категория и др.
„Лексикологическата граматиката“ следва традицията да се препода- ва по части на речта и техните граматични особености, свързани главно със словоизменението, но в девета глава (За производството - De la Derivation) Нестор Марков обръща внимание на лексикалната семанти
ка на думата и връзката със словообразуването. В частта Умалителни речи - Diminutifs Нестор Марков може би за пръв път в българската гра- матична литература обръща внимание на начините за изразяване на ка- тегорията умалителност и посочва примери на словообразуване с такива наставки от френския език. Частта Състав и разложение на речите - Composition et Decomposition des mots включва примери за образуване на сложни думи от две и повече семантично равностойни думи, някои от които и днес имат специфичен правопис на български език като vis-a
vis. Пак свързана с изразяването на семантика е и частта Отрицателни частици - Particules Privatives, където подробно се разглеждат всички словообразувателни механизми за изразяване на семантика на отрица- телност. В последната част на осма глава са разгледани случаите, в кои- то словообразуването променя правописа.
В граматиката си Нестор Марков обръща внимание и на синтаксиса, като във всички случаи на несъответствия с българския език са даде- ни подробни обяснения. Книгата съдържа и много упражнения, прего- ворни задачи и др. и представлява интересен пример за използване на комбинирани педагогически подходи. Тази граматика представя полез
на методика за преподаването на френски език даже и от съвременна гледна точка, тъй като включва усвояването на практически умения за намиране на точен преводен семантичен еквивалент.
„Геометрия, праволинейна тригонометрия и статика“
Дейността на Нестор Марков като автор на учебна литература започва с издаването на учебник по математика и макар по-късно да е преподавал чужди езици, той е имал траен интерес към създаването на математичес- ка педагогическа литература, като има значителен принос в тази насока.
Г. Камишева в свое изследване е отбелязала приносите на Нестор Марков за обучението по математика и физика (Камишева 2015).
Първият печатен учебник по математика на български език е съста- вен от Хр. Павлович (Павлович 1833) и е отпечатан в Белград. В него е включено изучаването на четирите математически действия и тройното правило, което с различни промени във времето е съставяло основата на учебния материал за прогимназиалното училище за дълго време напред.
Учебникът, наречен „Аритметика или наука числителна“, е дал и името
на изучавания предмет, както и названията на термините за основните ма
тематически понятия, които, тъй като авторът е бил гръцки възпитаник, са влезли в българския език от гръцки. В учебника на Ив. Богоров (Богоров 1842), озаглавен „Математическа география“, също има въведени основ- ни математически понятия и термини за тях на български език като права линия, полегата линия, горизонтална линия и др. Н. Геров (Геров 1849) в своя „Извод от физика“ обяснява основни геометрически понятия, като използва български думи за означаването им - напр. пространство.
Почти до средата на 60-те години на XIX в. предметите аритметика и геометрия се изучават заедно и едва през 1867 г. В. Груев (Груев 1867) издава първия учебник по геометрия на български език. Отпечатаният през 1871 г. в Русе учебник на Нестор Марков „Геометрия, праволи
нейна тригонометрия и статика“ е първият учебник по стереометрия и тригономертия, издаден на български език.
Учебникът е превод на учебника на френския професор по матема
тика Ж. Оливие и е предназначен за ползване в горните класове. Той включва учебен материал, който, според предговора, трябва да даде на учениците знания, за да „разбират теориите и проблемите на агроно- мията, търговията, индустрията, економията, медицината, физиката, химията, астрономията и др.“ . В предговора също е отбелязано, че „ма- тематиката, като водителка на всичките науки, ... трябва да предшества другите науки“, както и „не трябва да се учи физиката, без да знаят уче
ниците аритметиката, алгебрата, а и нещо от механиката“ .
Така Нестор Марков задава определена методика и поредност в препо- даването на математическите понятия в горния курс на българските учили
ща, като според нея определя и съдържанието на своя учебник. В началото на учебника авторът въвежда две уводни части - Въобще за математика- та и Очевидни истини (аксиоми). След това въвежда три големи раздела:
Геометрия, За лицата и За площите, като разделът Геометрия започва с Предварителни познания и включва разглеждане на прави (чръти), ъгли, триъгълници (триъгленници), многоъгълници (многоъгленници) и кръг, като след всяко от тях следват задачи, които Нестор Марков нарича „задав- ки“ . В раздела За лицата са дадени задачи за намиране на лица на фигури, а в раздела За площите се въвеждат намиране на повърхнина и обем на тела, което е и първата стереометрия на български език.
Разделът П раволинейна тригонометрия със синуси, танж енти и пр. е първият публикуван на български език учебник по тригономет
рия. Още от първата си страница той впечатлява с обяснението от автора на етимологията на думата синус. Използваните латински термини за въведените тригонометрични понятия, заимствани през френски, са били неясни и авторът прибягва и до изясняване на ети
мологията за обяснението им. След дефинициите на понятията и пра- вилата авторът представя възможните типове задачи, които могат да
се решават с тях, като предлага и задачи (задавки) за упражнение.
Разделът Статика включва въвеждането на понятия от физиката - сили и видове, както и типове задачи за пресмятане на сили. Последни- ят раздел За машините също включва знания от областта на физиката, свързани с приложението на силите за различни практически дейности.
Отпечатването на този учебник на Нестор Марков показва, че в на- чалото на втората половина на XIX в. математиката в българското учи
лище е широко застъпена, като се усложнява и подразделя на нови под
области като геометрия, стереометрия, тригонометрия и др. и запазва своята практическа насоченост - в случая да подпомага подготовката на инженери.
„Събрание аритметически задатъци“
През 1869 г. Нестор Марков издава „Събрание аритметически зада- тъци. Нарядени споряд ръководството на Г. Хр. Данова от 1868 от Н.
Маркова“ . В предговора на това издание авторът отбелязва, че то е пред
назначено за упражнение на учениците, които „с теоретически правила да решават практически задатъци“, както и че „много аритметически задатъци има в тая книга, обаче е показано с какъв начин могат ся ре- шава такъви задатъци с помощ само на едни аритметически правила“ .
Авторът също отбелязва, че е ползвал за източник „задатъците“ на Гремие и че включените 1060 „задатъци“ могат да бъдат полезни „при изучаването на числителницата“ . Това ни дава основание да смятаме, че Нестор Марков е автор и на първия сборник със задачи на българ- ски език. Още в предговора личи направената разлика между алгебра, аритметика и числителница, което показва по какъв начин се е фор- мирала българската математическа терминология, като се възприемат международните термини за означаване на учебния предмет и се оставя домашният за означаване на популярния по това време учебник на Хр.
Данов (Данов 1868).
Предговорът също показва, че към времето на отпечатването на кни- гата вече е имало по-обща учебна програма за изучаване на аритметика, вероятно зададена от популярния и претърпял няколко издания учебник на Хр. Данов. Сборникът включва раздели със задачи за упражнения на действия с цели числа, на превръщане в различни мерни единици, на действия с дроби, отношения и съразмерности, както и на тройното правило. В края са дадени отговорите на задачите, както и решенията на по-трудните от тях, което съвсем доближава сборника до използваните и днес такива учебни помагала.
Заключение
Многостранната книжовна дейност на Нестор Марков го представя като просветител и радетел за образование на български език, на което той посвещава живота си и за което има съществен принос. Енергия- та, трудът и усилията му, посветени на тази кауза, го поставят редом с най-изявените дейци на Възраждането, чийто ентусиазъм, скромност и безкористност бележат тази епоха.
Литература
Берон 1859: Берон, В. Първа българско-френска граматика с едно изложение за бъл- гарското правописание. Съчинена от Василя х. Стоянова-Берон, доктора медицини.
Букурещ: Печатницата на Йосиф И. Романов и съдруж., 1859.
Берон 1865: Берон, В. Българско-френски буквар като приготовителна книжка на българско-френската граматика. Съставил В. Б. Болград: Училищната книгопечат- ница, 1865.
Богоров 1842: Богоров, Ив. Математическа география [от В. Бардовски]. Преведена от рускийт на новобългарскийт език. Част първа. Одеса: Брауновата типография, 1842.
Генчев 1981: Генчев, Н. Българско възраждане. София: Отечествен фронт, 1981.
Геров 1849: Геров, Н. Извод от физика. Чяст пръва. Белград: Правителствена книго
печатня, 1849.
Груев 1867: Груев, В. Начялни познания от геометрия, приложена в общежитието.
Виена: Книж. Хр. Г. Данов, Пловдив, Русчук, Велес, 1867.
Данов 1868: Данов, Хр. Г. Теоретическа и практическа числителница. Съставил Хр.
Г. Данов. Второ издание, съвсем преработено и допълнено. Виена: Книж. Хр. Г. Данов, 1868.
Зафиров 1862: Зафиров, С. Практическо изучение французкий язик по Олендорфова- та метода. Виена: Книж. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1862.
Зафиров 1864: Зафиров, С. Практическо изучение французкий язик по Олендорфова- та метода. Виена: Книж. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1864.
Камишева 2015: Камишева, Г. Приносът на Нестор Марков за обучението по физика и математика. - Светът на физиката, 2015, № 3, с. 281 - 293.
Кювлиева 1983: Кювлиева, В. Лексикографският принос на Н. Марков. - Български език, 1983, № 4, с. 345 - 350.
Кювлиева-Мишайкова 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Нестор Марков - изтъкнат представител на българската двуезична лексикография. - В: 150 години от рождение- то на Н. Марков. Материали от научната сесия. София, 1986, с. 59 - 67.
Ларус 1852: Larousse, P. La Lexicologie des ecoles. Cours complet de langue franęaise et de style divise en 3 annees. 2e edition. 1re annee: Grammaire elementaire lexicologique.
Partie de l ‘eleve, 1852.
Марков 1869: Марков, Н. Събрание аритметически задатъци. Нарядени споряд ръ- ководството на Г. Хр. Данова от 1868 от Н. Маркова, Русчюк: Печатницата на Дунав- ската област, 1869.
Марков 1871: Марков, Н. Геометрия, праволинейна тригонометрия и статика. Със-
тавена от Ж. Ф. Оливие (споряд начялата на прочутите математици Лакайла, Босюта, Безута, Лакроа, Франкиора, Пюисанта и пр.), а преведена и издадена от Н. Марков.
Руссе: Печатницата на Дунавската облает, 1871.
Марков 1874: Марков, Н. Буквар за французкий язик. Виена: Книж. Хр. Г. Данов, Пловдив, Русчук, Велес, 1874.
Марков 1875: Марков, Н. Лексикологическа граматика за изучвание на француский язик и стил. Съставил по плана на Р. Larousse Н. Марков. Виена: Книж. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1875.
Оджаков 1863: Оджаков. П. Практическо наставление във френский язик. Книга пър- ва. Първи френец при българин. Изложено от Петра В. Оджакова. Браила: Румъно-бъл- гарска книгопечатница на Хр. Д. Ваклидов, 1863.
Павлович 1833: Павлович, Хр. Аритметика или наука числителна. Разположена на три части и окончавающа с един месяцослов праздничен. За болгарските деца кратко и весма ясно сочинена от сущаго из Дупница Македонска Хрисанта Павловича, учителя в Славено-елинското в Свищов училище, който и на свят сега перво издава я, помощ земав от любоученните единородни. Предстоявал и изправял негов ученик Христодул Костович С. Белград: Княжеско-Сербската типография, 1833.
Радулов 1868: Радулов, С. Практична метода или способ как да изучи человек лесно французкий язик. Сочинена от D. F. Ahn, а преведена и издадена на български от С.
Радулова за облеснение на българското юношество. Болград: Печатницата при Центр.
училище, 1868.
Стоянов 1957: Стоянов, М. Българската възрожденска книжнина. Т. I. София: Наука и изкуство, 1957.
Търновски 1864: Търновски, К. Практическа метода за изучванието на френцкият язик. Съчинител Ф. Ан. Превел К. Ив. Търновский. Издава С. С. Войводов. Първо из
дание. Браила: Румъно-българската книгопечятница на Хр. Д. Ваклидова, 1864.
Търновски 1869: Търновски, К. Французска граматика за класическите граждански училища от Д-р Ф. Ан. Превод от К. Ив. Търновский. Първо издание. Виена: Книго-
печатн. Л. Сомер, 1869.
