ТИПОВЕ АНТОНИМИ ПРИ ПРОИЗВОДНИТЕ ПРЕФИГИРАНИ ГЛАГОЛИ

Атанаска Атанасова

Институт за български език – БАН, София

ТИПОВЕ АНТОНИМИ ПРИ ПРОИЗВОДНИТЕ ПРЕФИГИРАНИ ГЛАГОЛИ

Abstract: The paper deals with the antonymy in derivative prefixed verbs in Bulgarian language. It focuses on antonymy as a lexical semantic phenomenon. The aim is to present what semantic types of antonyms we deal with and to make clear the role of the prefixes in this formal verb type.

Keywords: antonyms, semantic types, prefixed verbs, Bulgarian language

Въведение

Осезателен интерес към парадигматичните отношения и конкретно към отношението на противоположност в езика се наблюдава от втората половина на ХХ век насам. Това отношение намира езикова реализация в лексикално- семантичната категория антонимия, която представлява проекция на логи- ческата категория противоположност.

Обект на изследване в настоящата работа са антонимните отношения при производни префигирани

глаголи. Целта е да се представят типовете анто- ними според тяхната семантика, както и да се изясни каква е ролята на пре- фиксите, тъй като, от една страна, този тип глаголи представляват отделен структурен тип, а от друга – префиксите с различните свои значения влизат в различни семантични отношения помежду си. Материалът за наблюдение е ексцерпиран от второто допълнено и преработено издание на Речника на ан- тонимите в българския език с авторски колектив Емилия Пернишка и Стефка Василева (Пернишка, Василева 2014). Извлечени са само тези антонимни ре- дове, които съдържат производни префигирани глаголи и от двете страни на противопоставянето.

В езикознанието е утвърдено мнението, че антонимите са лексикални единици, които имат „противоположни или обратни, но не противоречащи значения“ (Апресян 1995: 284), а лексикалната антонимия представлява „се- мантично отношение между две противоположни значения на различни лек- семи“ (Пернишка, Василева 2014: 9), което се реализира въз основа на асо- циативна връзка между тях. Лексикалните единици

, влизащи в отношение

1

За целите на настоящата работа не се взема под внимание фактът дали производният глагол е резултат от префиксация, или е образуван по префиксално-суфиксален начин.

2

Когато се говори за системни отношения между лексикални единици, се има предвид,

че в такива отношения влизат не самите лексикални единици, а отделни техни значения.

на противоположност, принадлежат към една и съща част на речта и означават

„понятия за признаци, предмети, действия, явления или отношения, които са взаимно противоположни поради това, че или заемат полярно противопоставе- ните крайности на по-общо (родово) понятие, което има и междинни степени, или изчерпват, покриват изцяло това понятие като две единствени негови въз- можности“ (Пернишка, Василева 2014: 9). Антонимните лексикални единици са съотносителни, тъй като едната се създава и разбира благодарение на друга- та, т.е. те взаимно се отричат, но едновременно с това и взаимно се предполагат.

Типове антоними от семантична гледна точка според езиковедските изследвания

Независимо от непротиворечивото разбиране за антонимията като лек- сикалносемантично явление не може да се каже, че сред съществуващите изследвания по въпроса има единно мнение за типовете антоними от семан- тична гледна точка, както и еднотипност в използваните термини за назо- ваването на отделните типове антоними. Основополагащ при изучаването на антонимията е трудът на Л. А. Новиков „Антонимия в русском языке“.

Авторът приема, че има три типа антоними, а именно: 1. антоними, изра- зяващи градуално качествена противоположност или противоположност на координационни понятия (млад ↔ стар, ляв ↔ десен); 2. антоними, изразява- щи противоположна насоченост на действия, признаци, състояния (векторна противоположност) (влизам ↔ излизам, атака ↔ контраатака); 3. антони- ми, изразяващи не градуална противоположност, а комплементарност (жив

↔ мъртъв, мъж ↔ жена) (Новиков 1973: 236 – 237). Подобно разграничение между антонимите е застъпено и от други автори, напр. за руски – Ю. Д. Ап- ресян (Апресян 1995), за български – Т. Бояджиев (Бояджиев 2011), за чешки – Й. Филипец (Филипец 1994).

В. Зидарова дели антонимите на два типа – контрарни, които съвпадат с първия тип, посочен от Новиков, и комплементарни (Зидарова 2009: 141).

Като изхождат от семантиката, Г. Гочев и Е. Пернишка разглеждат по четири типа антоними. Г. Гочев дели антонимите на: 1. градуални (степену-

3

Проблем обаче възниква при назоваването на съответните типове антоними. Ю. Д.

Апресян дефинира четири основни типа антоними според семантиката им, а именно:

1. тип ‘больше’ – ‘меньше’; 2. тип ‘начинать’ – ‘переставать’; 3. тип ‘действие’ –

‘уничтожение результата действия’; 4. тип ‘р’ – ‘не р’ (Aпресян 1995: 288 – 297). Типовете

‘начинать’ – ‘переставать’ и ‘действие’ – ‘уничтожение результата действия’ при Л. А.

Новиков са обединени в един – този за векторна противоположност, а типът ‘больше’

– ‘меньше’ съвпада като семантика, но не и като съдържание с градуално качествената противоположност при Л. А. Новиков. Т. Бояджиев си служи с термините стъпаловидни/

контрарни антоними за назоваване на градуалните антоними. При останалите два типа

няма отклонение от термините, използвани от Новиков (Бояджиев 2011: 147 – 148).

вани); 2. координатни, които са част от градуалните според Л. А. Новиков;

3. векторни; 4. комплементарни (Гочев 1989: 26 – 35). В различните изследва- ния по въпросите на антонимията Е. Пернишка използва различни термини за назоваване на отделните типове. В статията си от 2000 г. авторката посочва следните типове антоними: 1. качествени (контрарни, градуални); 2. за насо- ченост (векторни); 3. взаимодопълващи се (контрадикторни); 4. за обратни или обратими отношения (конверсиви) (Пернишка 2000: 74). В труда си от 2013 г. дефинира следните типове антоними: 1. степенни (градуални); 2. за насоченост (векторни); 3. качествени (контрарни); 4. за обратни или обрати- ми отношения (конверсиви) (Пернишка 2013: 565 – 567). В предговора на вто- рото издание на речника на антонимите Е. Пернишка и Ст. Василева според семантиката делят антонимите на: 1. качествени или степенни (градуални, контрарни); 2. за насоченост (векторни); 3. за взаимодопълващи се понятия;

4. за обратни или обратими отношения (конверсиви) (Пернишка и др. 2014:

11 – 13). И в трите споменати изследвания Е. Пернишка поддържа мнението за тези четири типа антоними, но използва различни термини за назоваването на отделните типове. Както самата тя посочва, конверсивите не се приемат безусловно за антоними, тъй като конверсията „е развито, но нееднородно явление. Тя обхваща случаи, които са далеч от антонимията и се сближават със синонимията, полисемията, залоговите отношения, отношенията на пре- ходност и непреходност“ (Пернишка 2013: 566).

С цел по-прегледно представяне на мненията на отделните автори разли- чията по отношение на типовете антоними, както и по отношение на използ- ваните термини за назоваването им, са синтезирани и обобщени във фиг. 1.

Типове антоними от семантична гледна точка според застъпваното в работата схващане

Като се има предвид показаното разнообразие в мненията относно броя на типовете антоними, както и терминологичното разнообразие за назовава- нето им, в настоящата работа се приема, че според семантиката типовете ан- тоними при производните префигирани глаголи са: 1. антоними, при които се наблюдава полярна противоположност без промеждутъчен член (напр. вой- на ↔ мир; еднакъв ↔ различен; присъствам ↔ отсъствам), или т.нар. ком- плементарни антоними; 2. антоними, при които е налице градуална проти- воположност, при която има промеждутъчен член (напр. любов ↔ неприязън

↔ омраза; светъл ↔ полутъмен ↔ тъмен; влошавам се ↔ подобрявам се ↔

4

Л. А. Новиков разглежда конверсивите отделно от останалите типове антоними, а за назоваването им използва термина антоними конверсиви (Новиков 1973: 201 – 208). Дж.

Лайонз и Ю. Д. Апресян също отделят конверсивите от антонимите (Лайонз 1978: 493 –

495; Апресян 1995: 256 – 284). И тримата автори изтъкват, че с конверсивите се означава

едно и също действие, отношение и пр., но от различни гледни точки.

Ав тор

Типо ве ант оними По лярна про тив опо ло жност без про междутъчен член

Граду ално ка че ствена про тив опо ло жност

Про тив опо ло жна насо ченост на

действия, признаци, съст

ояния

Обра тна насо ченост

за време и прост

ранств о

За обра тни или обра тими отношения Но вик ов (1973) ко мплемент арни граду ални век торни - - Го чев (1898) ко мплемент арни граду ални (степенув ани) век торни коор дина тни - Пернишк а, Василева (1997) за взаимо допълв ащи се понятия ка че ств ени или степенни (граду ални, конт рарни) век торни - конв ерсиви Пернишк а (2000) конт радик торни (за взаимо допълв ащи с е понятия)

ка че ств ени (граду ални, конт рарни) век торни - конв ерсиви Зидаро ва (2009) ко мплемент арни конт рарни - - - Бо яджиев (201 1) ко мплемент ар-ни стъпа ловидни (к онт рарни) век торни - - Пернишк а (2013) ка че ств ени (к онт рарни) степенни (граду ални) век торни - конв ерсиви Фиг . 1. Т ипо ве ант оними о т с ем антична г ле дна т очк а

оправям се), или т.нар. градуални антоними, за които е характерно, че означа- ваният от тези лексеми признак може да се градира, като всички лексеми от антонимния ред са обединени от общо родово понятие; 3. антоними, за които е характерна противоположна насоченост на действия, признаци, състоя- ния, а също и във време и пространство (днес ↔ утре; горе ↔ долу; влизам

↔ излизам), или т.нар. векторни антоними.

Конверсивите, чрез които се означават обратими отношения и действия (напр. губя ↔ печеля; подател ↔ получател), не се разглеждат като антони- ми, тъй като става въпрос за един и същ денотат, който се представя от раз- лични гледни точки.

По данни от предговора към Речника на антонимите в българския език в него са включени около 1800 антонимни реда. Направените наблюдения вър- ху материала в Речника показват, че 571 от тях са глаголни антонимни редове, 425 от които съдържат производни префигирани глаголи както от лявата, така и от дясната страна на реда. Количествени данни сочат, че около три четвърти от всички глаголни антонимни редове в Речника съдържат производни пре- фигирани глаголи от двете страни на противопоставянето.

Антоними с противоположна насоченост

Анализът на материала дава основание да се твърди, че най-много пре- фигирани глаголи влизат в антонимни отношения помежду си въз основа на критерия противоположна насоченост, т.е. най-голяма част от разглеждани- те производни глаголи са векторни антоними, напр.:

забогатявам, замогвам се ↔ осиромашавам, обеднявам;

осолявам ↔ обезсолявам;

загръщам ↔ отгръщам, разгръщам;

досипвам ↔ отсипвам;

надценявам ↔ подценявам.

Както става ясно от приведените примери, при всички от посочените ан- тонимни редове има противопоставяне по насоченост, но независимо от това тези антонимни редове не са еднородни в семантично отношение. Направе- ните наблюдения показват, че в рамките на антонимите с противоположна насоченост може да се обособят три самостоятелни подгрупи: 1. резултат ↔ анулиране на резултата; 2. начало ↔ край; 3. много ↔ малко.

В първата подгрупа резултат ↔ анулиране на резултата влизат таки- ва глаголи, при които префиксите, с помощта на които са образувани произ- водните глаголи от лявата страна на противопоставянето, носят семантика

‘резултат от действие’. За разлика от тях префиксите, с които са образувани

производните глаголи от дясната страна на противопоставянето, имат основ-

но значение ‘извършване на действието в обратната посока’, вследствие на

което се достига до определен резултат, а именно анулиране на съществува- щия вече резултат, напр.:

вчесвам, сресвам ↔ разрошвам, разчорлям;

затягам, стягам ↔ отпускам, отхлабвам, разпускам, разхлабвам;

осолявам ↔ обезсолявам;

оплитам ↔ разплитам, изплитам.

Във втората подгрупа начало ↔ край се включват производни префи- гирани глаголи, които показват начална или крайна фаза от развитието на действието, напр.:

залазвам ↔ долазвам;

заслушвам ↔ дослушвам, доизслушвам;

запечатвам ↔ отпечатвам, разпечатвам;

заоравам ↔ дооравам, доизоравам.

Прави впечатление, че глаголите от лявата страна на противопоставянето са образувани с помощта на префикс за- с ингресивно значение, докато тези от дясната страна най-често съдържат префикс до- със семантика ‘извърш- ване на действието до край’. В отделни случаи глаголите от дясната страна на антонимния ред може да са образувани и с други префикси, които обаче подобно на до- имат значение ‘извършване на действието до край’.

Третата подгрупа много ↔ малко е изключително слабо застъпена и в нея се включват антонимни редове от типа на досипвам ↔ отсипвам; надце- нявам ↔ подценявам, като глаголите от лявата страна на противопоставянето се характеризират с признака „много“, а тези от дясната страна – с „малко“.

Антоними с полярна противоположност

Наблюденията върху материала показват, че антонимните редове, изгра- дени въз основа на критерия полярна противоположност, т.нар. комплемен- тарни антоними, са сравнително рядко срещани за разлика от антонимните редове, при които има противоположна насоченост. Такива са например ан- тонимните редове:

зачитам, съобразявам се ↔ пренебрегвам;

съвпадам ↔ различавам се;

приемам ↔ отхвърлям;

отсъствам ↔ присъствам;

отричам ↔ потвърждавам.

При последните два от посочените антонимни редове от лявата стра-

на стои, така да се каже, „отрицателният“ член на противопоставянето, а от дясната – „положителният“ за разлика от предходните случаи. Това е съвсем формално, тъй като, както посочват самите авторки в предговора на Речника, основно се следва азбучният ред за подреждане на антонимите в антонимни- те редове, който е нарушен само в редки случаи

.

Антоними с градуална противоположност

Най-рядко срещани са глаголните антонимни редове, при които има про- междутъчен член, т.е. тъй наречените градуални антоними, напр.:

влошавам, развалям ↔ подобрявам, оправям;

обнадеждавам ↔ обезнадеждавам, отчайвам;

позагрявам се, позатоплям се, посгрявам се, постоплям се ↔ поизмръз- вам, поизстудявам се;

позатлъстявам, понадебелявам, понаедрявам ↔ поотслабвам, поотъ- нявам.

Това наблюдение дава основание да се предположи, че динамичните признаци като цяло се градират много по-рядко в сравнение със статичните.

Също така прави впечатление и фактът, че в голяма част от случаите изходна- та основа е номинативна за разлика от антонимите с противоположна насоче- ност и полярна противоположност, при които изходната основа обикновено е вербална.

Ролята на префиксите при производните антонимни глаголи По отношение на ролята на префиксите при производните антонимни глаголи анализът показва, че префиксите в състава на семантичните антони- ми в едни случаи „подсилват“ антонимичните отношения между глаголите от двете страни на противопоставянето. В тези случаи префиксите са анто- нимни помежду си, напр. отчуждавам се ↔ сближавам се; загрозявам ↔ разкрасявам, разхубавявам. В други случаи префиксите модифицират произ- веждащата основа с един и същ допълнителен семантичен признак, т.е. при тях префиксите са синонимни помежду си, напр. оправдавам ↔ осъждам;

позакалявам се ↔ поизнежвам се.

5

Азбучният ред за подреждане на антонимите в антонимните редове е нарушен в

следните случаи: а) първият член е непроизводна в словообразувателно отношение

лексема, а антонимът ѝ е производен от нея; б) при пространствена или хронологическа

последователност антонимите са подредени в съответствие с нея; в) стилистично

маркираните лексеми, които са синоними на неутрални антоними, са посочени след тях.

Също така се установява, че префиксите в състава на моноафиксалните антоними задават антонимията между глаголите от двете страни на противо- поставянето, напр. насърчавам ↔ обезсърчавам; осмислям ↔ обезсмислям.

За разлика от тях префиксите в състава на биафиксалните антоними, от една страна, може да задават семантичното противопоставяне между глаголите от двете страни на противопоставянето (напр. довеждам, завеждам ↔ отвеж- дам; занареждам ↔ донареждам), а от друга – може само да модифицират значението на префигираните вече антонимни глаголи (напр. понамествам

↔ поразмествам; позатварям ↔ поотварям).

* * *

В заключение може да се обобщи, че според изследвания материал про- изводните префигирани глаголи най-често се противопоставят по признака противоположна насоченост, докато противопоставянията въз основа на ня- кой от другите два признака (полярна противоположност и градуална проти- воположност) са сравнително рядко срещани.

ЛИТЕРАТУРА

Апресян 1995: Апресян, Ю. Д. Избранные труды. Том 1. Лексическая семантика (си- нонимические средства языка). Москва: РАН, 1995.

Бояджиев 2011: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: УИ „Св. Климент Ох- ридски“, 2011.

Гочев 1989: Гочев, Г. Антонимите в българския език. София: Народна просвета, 1989.

Зидарова 2009: Зидарова, В. Лексикология на съвременния български език. Плов див:

Контекст, 2009.

Лайонз 1978: Лайонз, Дж. Введение в теоретическую лингвистику. Москва: Прог ресс, 1978.

Новиков 1973: Новиков, Л. А. Антонимия в русском языке. Москва: Изд. Московского университета, 1973.

Пернишка 2000: Пернишка, Е. Лексикографски проблеми на Речник на антонимите.

– В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София:

Диос, 2000, с. 71 – 79.

Пернишка 2013: Пернишка, Е. Лексикална семантика. Структурно-семантични осо- бености на българската лексика. – В: Българска лексикология и фразеология. Том 1. Българска лексикология. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013, с. 395 – 592.

Пернишка, Василева 2014: Пернишка, Е., Василева, Ст. Речник на антонимите в бъл- гарския език. 2. доп. и прераб. изд. София: Наука и изкуство, 2014.

Пернишка, Василева 1997: Речник на антонимите в българския език. София: ИК „Пе- тър Берон“, 1997.

Филипец 1994: Filipec, J. Systémovost antonimie. – Naše řeč, 1994, č. 3, s. 124 – 126.