Николай Паскалев
Институт за български език – БАН, София
УМАЛИТЕЛНИТЕ ГЛАГОЛИ И ПРЕДСТАВЯНЕТО ИМ В РЕЧНИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Abstract: The present article is an attempt to assess the role of the diminutive verbs in the system of Bulgarian diminutives and to trace their representation in the Dictionary of Bulgarian Language. Through an analysis based on the combinative properties and the possibility of paraphrasing, some fundamental semantic features of the diminutive verbs have been formulated. The study also suggests an interpretational model of the denotative and connotative meanings of two groups of diminutive verbs in modern Bulgarian.
Keywords: diminutive system, diminutive verbs, semantic structure, denotative and connotative meanings
По традиция изследователите отреждат на глаголите място в перифери- ята на категорията умалителност. Голяма част от изследванията на демину- тивите са посветени на съществителните имена, като глаголните деминутиви са само маркирани или описанието им се съсредоточава върху словообразу- вателните им особености.
В същото време умалителните глаголи поставят интересни и важни въп- роси както в структурен, така и в семантичен план. Специално внимание за- служава представянето им в тълковните речници, тъй като то отразява някои от трудностите при концептуалното осмисляне на умалителността, но може да даде и насоки за преодоляването на тези трудности.
Необходими са няколко предварителни уговорки. Тъй като прототип- ното денотативно значение на деминутивите се свързва с градуалната кван- тификация на предметите (вж. Ницолова 2010), то названието умалителни по отношение на глаголите е метафорично. Семантичният признак малък се преосмисля като по-кратък, с намалена интензивност/обхват и т.н. по от- ношение на действието, назовано с „изходния“ глагол. Освен това за разлика от съществителните образуването на деминутиви не е системна особеност на глаголите в български (с изключение на някои полипрефигирани глаго- ли, за които ще стане дума по-долу). Трябва да се отбележи също така, че деминутивните глаголи не се лексикализират, т.е. от неумалителни глаголи не се получават чрез метафоризация умалителни лексеми с ново, различно денотативно значение, както това става при съществителните (вж. Легурска, Бечева 2005; Зидарова 2004; Ницолова 2010). С някои изключения глаголите не се подлагат и на „двойно умаляване“ (преумаляване) чрез присъединяване на два или повече деминутивни афикса.
Подобно на именните и адвербиалните деминутиви умалителните глаго- ли също се образуват чрез прибавянето на афикси. Но само глаголите могат да
образуват умалителни деривати както чрез суфиксация, така и чрез префик- сация, а в редки случаи и чрез добавянето на представка и наставка (напр.
поспинкам, потичкам и др.).
В семантичен план също може да бъдат разграничени родови и видо- ви характеристики на деминутивните глаголи. Редица автори, сред които Б.
Кръстев (1976) и Ю. Стоянова (2014), обръщат внимание на факта, че деми- нутивите (вкл. глаголните) имат „неумалителни“ съответствия, от които са образувани и с които са семантично свързани. Нещо повече, изходната лексе- ма и нейният умалителен дериват функционират като опозитивна двойка, из- вън която деминутивът трудно може да бъде разпознат и осмислен като такъв.
Подобно на останалите деминутиви (с изключение на лексикализирани- те) значението на умалителните глаголи може да се представи чрез перифра- за, която съдържа лексема със значение ‘малко’. Някои изследователи дори определят подобни перифрази като вид деминутиви – перифрастични (вж.
Теркурафи 1999), а М. Сифиану говори за синтактична модификация, която се използва за изразяване на умалителност (Сифиану 1992: 168).
Видово семантично свойство на деминутивните глаголи е съчетаемостта им с наречия за количество със значение ‘малко’ (малко, мъничко, немного) и невъзможността да се употребяват с наречието много (срв. Ще почета малко vs. *Ще почета много).
Прегледът на литературата показва, че както в повечето граматики на съвременния български книжовен език (вж. напр. Андрейчин 1944; Стоянов 1964; ГСБКЕ 1983; Бояджиев и др. 1999), така и в отделни изследвания (Ли- лов 1964; Иванова 1974; Кръстев 1976; Ницолова 2010; Стоянова 2014 и др.) в една или друга степен е очертан обхватът на умалителността при глаголите.
Между авторите няма единство по отношение на това кои афикси се из- ползват за образуване на глаголни деминутиви в съвременния български език, като за всички изследователи безспорни умалителни афикси са представка- та по- и наставката -ка-. Освен това се изтъква, че деминутивното значение най-ясно се откроява при полипрефигираните глаголи, при които представка- та по- се прибавя към вече префигирани глаголи – напр. понапиша, поизгладя, поуталожа се и т.н. (вж. Иванова 1974; Кръстев 1976; ГСБКЕ 1983).
Що се отнася до значението на деминутивните глаголи, от различните семантични описания като „инвариантно“ може да се изведе значението из- вършвам дадено действие за малко (кратко) време и/или с намалена интен- зивност/обхват.
Във връзка с казаното дотук особен интерес представлява лексикограф- ското представяне на полипрефигираните глаголи с втора представка по- и на глаголите с наставка -ка-.
За целите на настоящото изследване от Речника на българския език е на- правена извадка от 100 глагола с различна първа представка и втора представ- ка по- (представени са следните префиксни съчетания: пов(ъ)-, повъз-, подо-, поза-, поиз-, пона-, понад-, поо(б)-, поот-, попо-, попод-, попре-, попред-, по-
при-, попро-, пораз-, пос(ъ)- и поу-). Значението на всички тези глаголи (или поне едно от значенията им) е представено чрез перифраза, която съдържа лексема със значение ‘малко’ (напр. повъзмъжавам, повъзмъжея – възмъжа- вам малко, до известна степен; позамислям се – замислям се малко, за кратко време; понамачквам – намачквам, измачквам нещо малко, леко и т.н.). Освен това те имат „неумалителни“ съответствия и се отличават със съчетаемостта си с наречия за количество със значение ‘малко’ (малко, мъничко, немного) и невъзможността да се употребяват с наречието много (срв. Ще се позабавя малко vs. *Ще се позабавя много). Следователно разглежданите 100 глагола отговарят на всички изброени по-горе семантични критерии за определянето на един глагол като умалителен. Принадлежността им обаче към класа на деминутивите не е експлицирана (срв. тълкуването на значенията на същест- вителни като зъбче, пънче, водичка, кутийка и др.).
Такава експликация липсва и при повечето глаголи с наставка -ка-, на които традиционно се приписва умалително значение. Трябва да се отбележи, че става дума за несистемно явление. Броят на тези глаголи е много малък, като някои от авторите, които ги описват, дори привеждат полексемни списъ- ци (без, разбира се, да претендират за изчерпателност).
Всъщност в цитираните дотук изследвания се срещат общо 26 глагола с наставка -ка-, определяни като умалителни: боцкам, гледкам, грухкам, гуш- кам се, дялкам, зяпкам, играйкам, лапкам, обичкам, нанкам, папкам, плачкам, припкам, пуфкам, риткам, свиркам, сепкам, скачкам, слушкам, спинкам, тич- кам, трепкам, тропкам, тупкам, хрупкам и чипкам. Само за първите 14 от тях може да се направи справка в РБЕ (поради незавършеността на Речника).
Зяпкам, играйкам, лапкам и плачкам не фигурират в Речника, а останалите 10 глагола са представени твърде разнородно. В тълкуването на грухкам, дялкам и пуфкам липсва пряко или имплицитно обвързване с умалителността, а зна- чението на гушкам е много близко до това на гуша (във 2. знач.). При гледкам, нанкам и папкам присъства стилистична бележка гальовно и маркиране на регистрова принадлежност (за дете, обикн. в езика на децата). При боцкам и припкам умалителното значение е „подсказано“ чрез наречието леко: боц- кам (‘бода леко с нещо островърхо или с грапавата си повърхност’); припкам (‘тичам, бягам, обикн. леко, не много бързо’). Единствено при обичкам е да- дена регистрова бележка детск. и е отбелязано, че глаголът е умалителен от обичам.
Нееднородността в представянето на изброените глаголи в РБЕ насочва към трудностите, с които е свързано определянето на даден глагол като ума- лителен.
Решение може да бъде потърсено чрез прилагане на описаните по-го- ре семантични критерии. Прави впечатление, че всички изброени 26 глагола се съчетават както с наречието малко, така и с наречието много (срв. напр.
Спинкам по много като татко; Тати, много те обичкам и много ще те слуш- кам). Освен това те не може да бъдат перифразирани по модела извършвам
действието за малко (кратко) време и/или с намалена интензивност/обхват (изключение правят с известни уговорки единствено боцкам и припкам). Сле- дователно тези глаголи не съдържат в семантичната си структура денотатив- ния признак ‘малък’. В същото време присъствието им в изследвания върху умалителността едва ли е случайно. Повечето са отчетливо стилистично мар- кирани, което насочва към идеята, че съдържат по-скоро конотативни при- знаци, присъщи на деминутивите (и в този смисъл могат да бъдат определени като умалителни).
На първо място, голяма част от анализираните глаголи са свързани със света на детето и назовават конкретни действия (напр. гушкам, играйкам, лап- кам, нанкам, папкам, плачкам, скачкам, слушкам, тропкам и т.н.), а според Р.
Ницолова връзката малък – дете „мотивира“ прототипното положително ко- нотативно значение на деминутивите (вж. Ницолова 2010). Внимание заслу- жава и твърдението на М. Сифиану, че когато използват умалителни форми в общуването с малки деца, възрастните не само изразяват обич и привърза- ност към тях, но „се опитват да представят света като гостоприемно място“
(Сифиану 1992: 158).
Така представеното отношение към адресата на изказването (характерно и за умалителните глаголи с наставка -ка-) може да се свърже с ключовото за деминутивите прагматично значение изразяване на емпатия (вж. Стоянова 2014).
В заключение може да се каже, че между анализираните два типа де- минутивни глаголи се очертават важни различия както във формален, така и в семантичен план. От една страна, моделите, по които се образуват, се различават по своята продуктивност. Освен това полипрефигираните умали- телни глаголи и тези, образувани с наставка -ка-, имат различна семантична структура, а също така и различни прагматични значения. Всичко това показ- ва вътрешната нееднородност на категорията умалителност и потвърждава идеята за разнообразието от значения, които изразяват деминутивите.
ЛИТЕРАТУРА
Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Хемусъ А. Д., 1944.
Бояджиев и др. 1999: Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. Съвременен български език. София: Петър Берон, 1999.
ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфоло- гия. София: Изд. на БАН, 1983.
Зидарова 2004: Зидарова, В. Деминутиви и лексикална номинация. – В: Българистични студии. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004, с. 114 – 122.
Иванова 1974: Иванова, К. Начини на глаголното действие в съвременния български език. София: Изд. на БАН, 1974.
Кръстев 1976: Кръстев, Б. Умалителността в българския език. София: Народна про- света, 1976.
Легурска, Бечева 2005: Легурска, П., Бечева, Н. Проблеми на семантиката на димину- тивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен реч- ник. – В: Електронно списание LiterNet, 08.11.2005, № 11 (72) <http://liternet.bg/
publish5/nbecheva/deminutivite.htm> (дата на достъп: 05.10.2015).
Лилов 1964: Лилов, М. Семантичен развой на глаголната представка по- в съвременния българския език. – Известия на института за български език, 1964, Х, с. 65 – 157.
Ницолова 2010: Ницолова, Р. Денотативни и конотативни признаци в значението на ди- минутивите в българския език. – Български език, Приложение, 2010, с. 127 – 137.
РБЕ 1977-2012: Речник на българския език. Т. 1 – 14. София: АИ „Проф. Марин Дри- нов“ (ЕТ „Емас“) (продължаващо издание).
Сифиану 1992: Sifianou, M. The Use of Diminutives in Expressing Politeness: Modern Greek versus English. – Journal of Pragmatics, 1992, No 17, pp. 155 – 173.
Стоянов 1964: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1964.
Стоянова 2014: Стоянова, Ю. Деминутивите: изразяване на психологическа гледна точка в белетристиката на Павел Вежинов. – Език и литература, 2014, № 1 – 2, с. 50 – 71.
Теркурафи 1999: Terkourafi, M. Frames for Politeness: A Case Study. – Pragmatics, 1999, No 9, pp. 97 – 117.
