МАСКУЛИНИЗАЦИЯТА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА КАТО ЛЕКСИКОГРАФСКИ ПРОБЛЕМ

Мария Кошкова

Славистичен институт „Ян Станислав“ – САН, Братислава МАСКУЛИНИЗАЦИЯТА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ

ИМЕНА КАТО ЛЕКСИКОГРАФСКИ ПРОБЛЕМ

Abstract: The issue of masculinisation of substantives in Bulgarian language that mark professions, degrees, titles etc, remains open. Word-forming possibilities of language as well as language democratisation, on the one hand, and tradition and absence of categorical rules regimenting grammatical gender depending on natural gender, on the other, condition various trends in linguistic practice, what is diversely reflected in individual lexicographic works.

What is more the issue is even more complex in bilingual lexicography if masculinastion is an atypical element in one of the two languages at comparison. Problems that arise during lexicographic processing of this phenomenon that is typical for Bulgarian language when compared to Slovak language serve as the object of this article.

Keywords: masculinisation of substantives, lexicographic processing

1. Въпросът за съществуването и функционирането на съществителни имена за лица жени, означаващи професии, занятия, длъжности, титли, чино- ве и др. в българския език, който е свързан с родово-половата конкретизация, е неделим от въпроса за маскулинизацията. С термина маскулинизация озна- чаваме употребата на съществителни в мъжки род при назоваването на лица жени. Словообразувателните възможности на езика и демократизацията на езика, от една страна, езиковата традиция и липсата на категорични правила, регламентиращи рода при наименованията на професии, длъжности и др. в зависимост от пола на човека, от друга страна, водят до различни тенденции в българската езикова практика. Съответно този езиков феномен намира свое- то различно представяне в отделни лексикографски трудове. Още по-сложен става въпросът в двуезичната лексикография, когато маскулинизацията не е характерно явление за единия от съпоставяните езици. Обект на доклада ще бъдат трудностите, които възникват при лексикографското представяне на това типично за българския език явление в съпоставка със словашки език.

Без претенции за изчерпателност на темата и окончателно решаване на въп- росите, ще се докоснем до някои конкретни обстоятелства.

1.1. Маскулинизацията като езиков феномен не е характерна само за бъл- гарския език, тя е присъща и на други славянски езици. Въпреки факта, че като близкородствени славянските езици разполагат със сходни механизми на словообразуване и богати морфологични средства за създаване на жен- скородови корелати на мъжкородовите съществителни имена, назоваването

1 Статията е изготвена във връзка с грантов проект VEGA 2/0066/14 – Bulharsko-slovenský slovník (záverečná časť).

на лице от женски пол посредством съществително в мъжки род обаче е при- също само на някои от тях. Някои страни на този въпрос, в една или друга степен, са засегнати или са били обект на редица изследвания, посветени на отделни езици, или на съпоставката на някои от тях (Нещименко 1965; Сум- рова 2001 – 2002; Бокале 2009; Стоянова, Трайкова 2010 и др.).

2. Родовата система при имената в българския и словашкия език е сход- на, и в двата езика функционира словообразувателен модел, по който от поч- ти всяко СИ, назоваващо ЛМ, може да се образува женскородов корелат. По принцип мъжете се назовават със съществителни от м.р., а жените – със съ- ществителни от ж.р. И в двата езика са редки случаите, когато мъжкородо- вото съществително няма съответствие за женски род и имплицира и двата пола (гений – génius, индивид – jednotlivec, летописец – letopisec, феномен – fenomén, човек – človek и др.).

2.1. В езиковата практика на двата съпоставяни езика има една специ- фична употреба на т.нар. генерично значение на съществителните от м.р., които назовават както лица от мъжки пол, така и лица изобщо, без да дифе- ренцират пола.

Напр.: Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа (Харта 2007: 18); Každý občan Únie si môže slobodne hľadať zamestnanie (Charta 2012); Лично тя дава добър пример като активен организатор на фестива- ла (ТВ Стара Загора 2015); Ona je tým hlavným šéfom a organizátorom (Korzár 2009).

Терминът маскулинизация не се използва в словашката лингвистична теория. Изхождайки от по-тясната или по-широката семантика на СИЛМ, която се различава в рамките на контекста, по-старите граматики говорят за обоб щена номинация на лицe без оглед на пола – súhrnné pomenovanie osôb.

Напр. названието učiteľ – учител може освен понятието „учител от мъжки пол“ да назовава и понятието „учител изобщо“, включвайки и лице от женски пол (Морфология 1966: 135). В по-новите изследвания се употребява терми- нът všeobecný mužský rod – общ мъжки род (Соколова 2007: 25) или generické maskulínum – генеричен мъжки род (Цвикова 2014: 6), който има генерали- зираща функция. Именно генеричната употреба на мъжкородовите СИ обус- лавя тяхното неадекватно или непрецизирано лексикографско представяне в различни лексикографски трудове. При построяването на лексикографска де- финиция, особено в по-старите тълковни речници, обикновено не се експли- цират всички семантични признаци на съответното понятие. Поради огра- ничения обем на изложението ще отбележим само някои отделни проблеми.

2.1.1. Най-често родово-половата принадлежност на СИЛМ в съответна-

та дефиниция на речниковата статия се изразява посредством обобщителните

лексеми „лице – osoba“ или „човек – človek“ като опорни думи в дефиници-

ята, а в най-новите словашки лексикографски издания се употребява и от-

носителното местоимение „kto“. За нагледност ще посочим тълкуването на

лексемата миньор в отделни речници: миньор, м „лице, което работи в мина

рудник“ (СТРБЕ 1994: 389), миньор, м „работник в мина; рудокопач“ (РБЕ 1998: 488), миньор, м „работник, копач в мина“ (БТР 1994: 455) – baník m. „pracovník, robotník v bani“ (KSSJ 1997: 57); baník m „kto pracuje v bani“

(SSSJ 2006: 224). Доказателство за това, че миньорството вече не е типично

„мъжко“ занятие, е регистрираният в речниковата статия женскородов коре- лат baníčka без тълкуване, но със съответна илюстрация (пак там: 224). В българската езикова практика се употребява словосъчетанието жени миньо- ри (Новинар 2005/6/24). От приведените примери не става ясно какво назо- вават мъжкородовите имена, тълкувани с опорната дума лице – дали лице от мъжки пол, лице изобщо или и двете. Споделяме мнението на Цв. Аврамова, която, изследвайки жителските имена в чешкия и българския език, стига до подобно становище. Авторката призовава към разграничаването на 1. лице/

човек без оглед на неговия пол (в широк смисъл) и 2. лице от мъжки пол (в тесен смисъл), като този факт трябва да бъде отразен в дефинициите и под- крепен с илюстрации не само в многотомните, но и в еднотомните тълковни речници (Аврамова 2013: 33, 38; виж и Велева 1991: 207; Нещименко 1965:

57). 2.1.2. Без да навлизаме в подробности, ще изтъкнем, че аналогичен проб- лем и в двата съпоставяни езика възниква при лексикографското представяне на генерализиращата функция на мъжкородовите словоформи в множествено число, например названието žiaci – ученици може да се употреби както по отношение на лица от мъжки пол, така и по отношение на лица от двата пола или без оглед на пола. Според Ст. Буров съществителни имена като годеник, кръстник, любовник имат две омонимични форми за мн.ч., едната от които изразява разделно множество и не може да се отнася за ЛЖ, а другата е с ду- ално значение, означаващо двойка мъж и жена и отбелязващо се в речниците с бележка само мн. (цит. по Сумрова 2001 – 2002: 121; виж и Велева 1991:

206 – 207).

2.2. Въпросът за генеричната употреба на СИЛМ трябва да се раз- глежда отделно от образуването на производни СИЛЖ от СИЛМ (на слов.

prechyľovanie). В повечето случаи немаркираността на мъжкородовите СИ е

основен фактор за регистрирането им като единствени представителни реч-

никови заглавки в по-старите издания на тълковни, правописни, но и пре-

водни речници. Както посочва П. Бокале, която прави анализ на названията,

означаващи професии в украинския и българския език, немаркираният род в

повечето езици, които имат граматически род, е мъжкият, а изборът на м.р. се

прави „по подразбиране“ (Бокале 2009: 9). Семантичната в родово отноше-

ние двуплановост на СИЛМ обуславя разширяването на обхвата на тяхното

използване в езика, в резултат на което те се употребяват най-вече в адми-

нистративно-деловата езикова практика, при изготвянето на номенклатурни

списъци, юридически документи, сключване на договори, във формуляри, в

различни обяви за свободни работни места или конкурси и др. Като любо-

питен факт ще споменем един интересен случай, свързан с традиционната

словашка административна практика. Млада жена отказва да постъпи на нова работа поради нежеланието си да подпише трудов договор като служител.

„Би ли подписал един мъж договор като служителка? Не – възразява тя на работодателя – аз съм жена и не мога да бъда служител“ (Цвикова 2014: 8). До ден днешен Кодексът на труда в Словакия борави само с мъжкородови СИ на основни термини за лица с генерично значение като работодател, служител и др. (Закон 2001: 6, 7). Против подобна родова некоректност или нечувстви- телност в езика, която анонимизира жените, се противопоставя родовата/фе- министичната лингвистика, призоваваща за видимост на жените в общество- то и стриктно диференциране на родово-половите понятия. С цел постигане на родово коректен език в обществената сфера Центърът за образование към Министерството на труда и социалните грижи в Словакия е издал наръчник, който набелязва основните пропуски и препоръки за тяхното отстраняване (Цвикова 2014). Интересно е едно изказване от кръга на специалистите ези- коведи, че самият факт за деривация на феминативните съществителни от мъжкородови, а не обратно, говори за социалния статут на жената (Соколова 2007: 26). Независимо и отделно от джендърната проблематика, в словашката езикова практика през последните години се наблюдава засилена тенденция към диференцирано назоваване на жените, например в различните обяви за работни места стриктно се посочва съответното мъжкородово или женскоро- дово име на търсеното лице по професия или дейност, евентуално се отбе- лязва двойно диференцирано назоваване (напр. Hľadáme asistentku; Hľadáme servisného technika; Hľadáme redaktorky; Hľadáme brigádnika/brigádničku;

Hľadáme vychovávateľa/­ku). Във връзка с езиково некоректните правни тек- стове, залегнали в различни закони, постановления и нормативни актове, сре- щу които често възразяват езиковедите, ще илюстрираме една неправилна формулировка на закона за фамилните имена: Manžel, ktorý prijal priezvisko druhého manžela pri uzavretí manželstva... (превод мой: Съпругът, приел фа- милията на другия съпруг при сключване на брак...). Примерът е на М. Со- колова, която предлага правилна редакция на закона: Manželka, ktorá prijala priezvisko manžela, a manžel, ktorý prijal priezvisko manželky (превод мой: Съ- пругата, приела фамилията на съпруга, и съпругът, приел фамилията на съ- пругата), тъй като на всички е ясно, че единият съпруг е жена, другият – мъж и най-често съпругата приема фамилията на съпруга (Соколова 2007: 27).

3. След изложеното дотук стигаме до въпроса за мястото на СИЛЖ в

речниците. Изхождайки от всички функции на речника изобщо, т.е. неговата

номинационна, научно-познавателна, информативна и нормативна функция,

посредством които той встъпва в комуникация с ползвателите на даден език,

както и от необходимостта за лексикографско представяне на възможности-

те на дадена дума и нейния словообразувателен потенциал, включването на

СИЛЖ в речниците е оправдано. Естествено, подборът и обемът на имена-

та зависи от характера на речника и авторската концепция. В словашката и

българската традиция е прието СИЛЖ да се представят или в самостоятелна

речникова статия, или заедно с произвеждащите ги мъжкородови СИ, като се прилага гнездовият начин на обработка. При лексикографската интерпрета- ция в двуезичен речник независимо от това кой от двата разглеждани езика ще бъде изходен, неизбежно възникват проблеми при подбора на СИЛЖ и определянето на техния статут. Тук възниква въпросът: защо се получават трудности, когато по традиция и в двата близкородствени езика от почти вся- ко СИ, назоваващо ЛМ, може да бъде образувано съответно СИ за ЛЖ (Соко- лова 2007: 26; Сумрова 2001 – 2002: 120)?

3.1. За разлика от по-старата словашка лексикографска практика в последните години проличава засилена тенденция за включване на жен- скородовите съответствия на мъжките лични имена в различни речници.

Женскородовите корелати се създават автоматично както в разговорния, така и в литературния език, като семантично и стилистично отговарят на произвеждащите ги имена за мъже (chemik/chemička, premiér/premiérka, profesor/profesorka, prokurátor/prokurátorka и т.н). И в словашки език се срещат някои изключения на имена, употребяващи се само в м.р., които по екстралингвистични причини нямат женскородови съответствия (kat, kupec, hajdúch, efendi, paša, šach, šejk и др.), или са влезли в езика неотдав- на (bodygard, bos – в български се срещат разговорни названия бодигард- ка, бос ка). При необходимост обаче по продуктивния словообразувателен модел в езика се създават нови, разграничаващи, стилистично неутрални названия (admirálka, generálka, sultánka и др.). Така че причината за труд- ностите при лексикографското представяне на разглежданите имена трябва да търсим в различния подход към тях в българския език.

3.2. Проблемът за маскулинизацията в българската езикова практика и дискусиите около него продължават повече от 70 години, а речевата практика и речниците са доказателство за това, че употребата на СИ от мъжки вместо женски род при назоваване на лица, особено в професионалната сфера и длъжностните позиции, трудно се подава на нормативно регулиране. В бъл- гарската езиковедска теория има редица публикации и изказвания по темата на много видни лингвисти, от Ал. Балан (1940) до наши съвременници. Още Л. Андрейчин изтъква, че маскулинизацията е в противоречие с природата на българския език, с народния усет за правилност и естественост на речта (Андрейчин 1956: 70), а от обществено гледище не е оправдано да се стигне до обезличаване на жената по този начин (Андрейчин 1974: 441). По принцип тази позиция се споделя и от останалите изследователи, като се препоръчва да се избягва неправилната маскулинизация, изкуственото „омъжаване“ на жени, да се запази здравото народно начало при означаване на титли и пр.

(Брезински 2003: 5). Най-пълно и прецизно е анализирана маскулинизация-

та в българския език в статията на В. Сумрова. Авторката я характеризира

като сложно явление, зависещо от различни по характер фактори, като се под-

чертава невъзможността лаконично да бъде формулирана книжовната норма

(Сумрова 2001 – 2002: 124).

3.2.1. Дискусиите, свързани с маскулинизацията в езиковата практика, от време на време с пълна сила се извеждат на преден план и в медиите, социал- ните мрежи, като се констатира, че „чиновническото мислене дотолкова е об- ладало съзнанието на някои журналисти, че е станало неизкоренимо“ (Брезин- ски 2009). Показателна в това отношение е инициативата на предаването „За думите“ на БНР, програма „Христо Ботев“, за женския род в езика, където се включват видни специалисти и писатели. По принцип реагират слушатели при- върженици на немаскулизираните форми. Само една интересна констатация на гражданин: „В турския език също няма род, но пет века ние не сменихме „пола на езика си“, а сега сме го направили за има-няма четвърт век.“ (от интернет).

4. Без да навлизаме в детайли, добре познати на специализираната бъл- гарска аудитория, ще отбележим няколко основни момента, които влияят вър- ху лексикографското представяне на разглежданите СИЛЖ. Както вече спо- менахме, налице са затруднения при подбора на имената и определянето на техния статут. При вземането на принципно лексикографско решение и изра- ботването на стандартен модел неминуемо ще трябва да се направят уговорки в увода на речника.

4.1. Различията, които са налице в българско-словашки или словаш- ко-български контекст, не са обусловени от езиковата система, а от съвремен- ната езикова ситуация, т.е. от различния подход към феминативните деривати в двата езика (виж относно българско-немския контекст Стоянова, Трайкова 2010: 47). Нито в един от сравняваните езици няма пречки от системно-струк- турен характер за създаване на женски корелативи на СИЛМ. Въпреки препо- ръките на нормативните български граматики за употреба на женскородови СИ за ЛЖ нормата изисква да се подлагат на маскулинизация тези имена, които назовават лицето според неговия пост, длъжност, звание, титла, профе- сия и от които не се образуват корелативни съществителни. Примерите, които се посочват (професор, доцент, министър, майор, капитан, летец, академик, генерал, майор, член-кореспондент и др.) и които се определят от Вл. Мурда- ров като съществителни от „общ род“, обикновено се повтарят (Морфология 1983: 103; Мурдаров 1983: 172). Определящата норма обаче може да има ди- аметрално различно възприемане, особено от един чуждестранен ползвател на българския език. Живият език, както и най-новите изследвания доказват активното образуване на женскородови деривати не само от новосъздадени, но и от отдавна функциониращи в езика СИЛМ (професорка, доцентка, ми- нистърка, майорка и т.н.), както и утвърждаването им в речевата практика.

Следователно, те трябва да бъдат представени в речника изчерпателно. От

друга страна, необходимо е да се имат предвид титлите, званията и чиновете,

които при обръщение като приложение към собствено име или във функцията

на подлог в изречението се употребяват нечленувани само в м.р. Именно това

съображение обуслови изготвянето на специфичен модел на две самостоя-

телни речникови статии на корелативните именни двойки в Българско-сло-

вашкия речник (Кошкова 2004: 304), напр.:

доктор mn. -и m 1. len jedn. (titul, hodnosť i nositeľ titulu) doktor: доктор на науките doktor vied 2. hovor. (lekár) doktor: отивам на доктор ísť k doktorovi 3. (v oslovení ženy) doktorka: доктор Иванова doktorka Ivanova

докторка mn. -и ž hovor. (lekárka) doktorka

4.2. Следващият проблем, възникващ при лексикографското представя- не, е статутът, стилистичната квалификация на производните СИЛЖ, много от които според някои изследователи са стилистично маркирани, натоварени с разговорна отсянка. Тази характеристика обикновено се дължи на противо- поставянето на традиция – новост, престижност – непрестижност, припис- ването на пренебрежителен оттенък нa женските корелиращи названия. Във връзка с това си поставяме много въпроси като: В какво се състоят отликите на различната стилистична маркировка на думи, които се възприемат различ- но в българския език, като напр. манекенка и моделка, съдийка и прокурорка, асистентка и професорка и др.? Какви са критериите за определяне на прес- тижността на отделни професии? Нима има нещо унизително в употребата на женскородовите съответствия на СИЛМ? Може би българската научна ауди- тория ще възрази, че един носител на чужд език не разполага с тънкия езиков усет на родения българин. Тогава на езиковия усет на кого от двамата родени българи да се доверим, когато единият твърди, че изрази като министърка на културата „звучи просторечно и трябва да се избягва“ (Пашов 1994: 60), а другият допуска, че дори онези, които се срещат в разговорния език, като министърка и професорка „не са конотирани с никакъв пренебрежителен от- тенък“ (Бабов 1964, цит. по Бокале 2009: 12)?

В заключение можем да констатираме, че въпросът за съществуването и функционирането на СИЛЖ, означаващи най-вече професии, занятия, длъж- ности, чинове и др. в българския език, остава отворен. За лексикографа е важ- но да вземе позиция и да я отстоява, като унифицира отделните аналогични случаи и изработи стандартен модел за тяхното лексикографско представяне.

СЪКРАЩЕНИЯ

ж.р. – женски род

мн.ч. – множествено число м.р. – мъжки род

ЛЖ – лице жена ЛМ – лице мъж

СИ – съществително име/съществителни имена

СИЛЖ – съществителни имена за лица жени

СИЛМ – съществителни имена за лица мъже

ЛИТЕРАТУРА

Аврамова 2013: Аврамова, Цв. Имена на жители (Nomina habitatorum) в съвременния чешки и съвременния български език. София: Парадигма, 2013.

Андрейчин 1956: Андрейчин, Л. Дали другарката X е „член“ или членка на дадена организация? – Български език, 1956, № 1, с. 7.

Андрейчин 1974: Андрейчин, Л. Защо продължаваме да назоваваме и титулуваме же- ните с форма за мъжки род? – Български език, 1974, № 5, с. 440 – 441.

Бабов 1964: Бабов, К. Думите в руски език „космонавт – женщина-космонавт“ и техни- те български съответствия. – Български език, 1964, № 2, с. 209 – 214.

Балан 1940: Балан, Ал. Теодоров. Нова българска граматика. София, 1940.

Бокале 2009: Бокале, П. Професор или професорка? Родът на имената, означаващи професиии, в украинския и българския език. – Езиков свят, 2009, № 1, с. 7 – 29.

Брезински 2003: Брезински, Ст. Неудобствата на маскулинизацията. 2003, с. 1 – 5.

<http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=420&page=3>

Брезински 2009: Брезински, Ст. За чист български език: Сексологът съветва... мис Васил. <http://bolgari.net/za_chist_bylgarski_ezik:_seksologyt_syvetva____mis_

vasil___1_-h-173.html> (дата на достъп 03.04.2015).

Велева 1991: Велева, М. Съотношението род – пол при съществителните нарицателни имена за лица в българския език. – Български език, 1991, № 3, с. 204 – 211.

Кошкова 2004: Košková, M. a kol. Bulharsko-slovenský slovník. Т. I (A – K). Bratislava:

SK SAV, 2004.

Морфология 1966: Morfológia slovenského jazyka. Bratislava: Vydavateľstvo Slovenskej akadémie vied, 1966.

Морфология 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. II.

Морфология. София: БАН, 1983.

Мурдаров 1983: Мурдаров, Вл. Особен случай за съгласуване по род. – Български език, 1983, № 2, с. 172 – 173.

Нещименко 1965: Нещименко, Г. П. Тенденции употребления существительных женского рода со значением лица в литературном чешском языке. – В: История славянских литературных языков. Москва: Наука, 1965, с. 51 – 63.

Пашов 1994: Пашов, П. Практическа българска граматика. София: Просвета, 1994.

Соколова 2007: Sokolová, M. Nový deklinačný systém slovenských substantív. Prešov:

Filozofická fakulta Prešovskej univerzity v Prešove, 2007.

Стоянова, Трайкова 2010: Стоянова, Ю., Трайкова, Л. Феминизъм или сексизъм?

Изразяване на полова и родова принадлежност в българския и немския език. – Език и литература, 2010, № 3 – 4, с. 44 – 61.

Сумрова 2001 – 2002: Сумрова, В. Проблемът за маскулинизацията на съществителните имена. – Български език, 2001 – 2002, № 1, с. 120 – 125.

Цвикова 2014: Cviková, J. Ako používať rodovo vyvážený jazyk. Možnosti, otázky, príklady.

Bratislava: Centrum vzdelávania MPSVR SR, 2014.

ИЗТОЧНИЦИ

БТР 1994: Български тълковен речник. 4. изд. Прераб. и доп. от Д. Попов. София: Наука и изкуство, 1994.

Граждани от мрежата за женския род на професиите <https://unustamatubg.wordpress.

com/2014/11/12> (дата на достъп 11.11.2014).

Закон 2001: Zákon č. 311/2001 Z.z., Zákonník práce. <http://www.employment.gov.sk/files/

slovensky/uvod/legislativa/pracovna-legislativa/zakonnik-prace.pdf> (дата на достъп 11.07.2015).

Корзар 2012: Korzár. Košický večer, 2012/09/07 <http://korzar.sme.sk/> (дата на достъп 03.04.2013).

Новинар 2005: Жените стават миньори, но мъжете не щат да са медсестри. Новинар, 2005/07/24 <http://novinar.bg/news/zheni-stavat-miniori-no-mazhete-ne-shtat-da-sa- medsestri_MTYzOTsxMQ==.html> (дата на достъп: 28.09.2015).

РБЕ 1998: Речник на българския език. Т. 9. София: АИ „Проф. М. Дринов“, ЕТ ЕМАС, 1998.

СТРБЕ 1994: Буров, Ст. и колектив. Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения. Велико Търново: ЕЛПИС, 1994.

ТВ Стара Загора: 2015/09/27.

Харта 2007: Харта за основните права на Европейския съюз <http://eur-lex.europa.

eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12012P/TXT&from=SK> (дата на достъп: 28.09.2015).

Харта 2012: Charta základných ľudských práv európskej únie <http://eur-lex.europa.

eu/legal-content/SK/TXT/HTML/?uri=CELEX:12012P/TXT&from=SK> (дата на достъп: 28.09.2015).

KSSJ 1997: Krátky slovník slovenského jazyka. Bratislava: VEDA, 1997.

SSSJ 2006: Slovník súčasného slovenského jazyka. Bratislava: VEDA, 2006.