Відображення історії та культури народу в словотворенні : доповіді XII Міжнародної наукової конференції Комісії зі слов'янського словотворення при Міжнародному комітеті славістів (25-28 травня 2010 р., Київ, Україна)

видавничий дім дмитра Бураго Київ 2010

ВІДОБРАЖЕННЯ ІСТОРІЇ ТА КУЛЬТУРИ НАРОДУ

В СЛОВОТВОРЕННІ

уКраїнсьКий Комітет славістів інститут уКраїнсьКої мови

КиївсьКий національний університет імені тараса шевченКа інститут філології

Комісія зі слов’янсьКого словотворення при міжнародному Комітеті славістів

Доповіді

ХІІ Міжнародної наукової конференції Комісії зі слов’янського словотворення

при Міжнародному комітеті славістів (25-28 травня 2010 р., Київ, україна) упорядкування та наукове редагування

н.ф.Клименко і Є.а.Карпіловської

в 42

в 42 ВІДображення ІсторІї та Культури нароДу В слоВотВо-

словотворення при міжнародному комітеті славістів (25-28 травня 2010 р., Київ, україна) / упорядкування та наукове редагування н.ф. Клименко і Є.а. Карпі- ловської. – К.: видавничий дім дмитра Бураго, 2010. – 472 с.

ISBN 978-966-489-059-2

том містить доповіді учасників Хіі міжнародної наукової конференції «відображення іс- торії та культури народу в словотворенні» Комісії зі слов’янського словотворення при між- народному комітеті славістів у рамах її засідання в Києві 25-28 травня 2010 р.

у доповідях на матеріалі широкого спектру слов’янських мов обговорено проблеми взаємозв’язків мови з культурою, історією, менталітетом народу, з розвитком суспільства. у центрі уваги доповідачів – роль словотворення в процесах мовної концептуалізації світу, ка- тегоризації та профілювання понять, у поповненні номінаційних ресурсів слов’янських мов.

Конкретні мовні факти розглянуто в синхронії та діахронії, у межах однієї чи кількох мов, різних функціональних стилів.

The collection contains reports of participants of Хіі International conference “Reflection of history and culture of the people in word-formation” the Commission on Slavic Word-formation at the International Committee of Slavists within its session in Kiev on May, 25-28th, 2010.

In reports on the material of a wide spectrum of Slavic languages problems of interrelations of language and culture, history, mentality of the people, society development are discussed. In the centre of attention of authors – the word-formation role in processes of language world conceptualization, categorization and profiling of concepts, replenishment of nominative resources of Slavic languages.

The concrete language facts are considered in synchrony and diachrony, within one or several languages, various functional styles.

В оформленні обкладинки відтворено мініатюру «Євангеліст Йоан з Прохором» і фрагмент тексту пам’ятки української мови та мистецтва XVI ст. «Пересопницьке Євангеліє»

за виданням: Пересопницьке Євангеліє 1556-1561. Дослідження. Транслітерований текст.

Словопокажчик. – Київ: Національна бібліотека України імені В.І. Вернадського, 2001.

ISBN 978-966-489-059-2 © національна академія наук україни, 2010

© український комітет славістів, 2010

© національна бібліотека україни імені в. і. вернадського, 2010

© інститут української мови, 2010

© Київський національний університет імені тараса шевченка, 2010

© Комісія зі слов’янського словотворення при міжнародному комітеті славістів, 2010

© видавничий дім дмитра Бураго, 2010

ВІтання слаВІстаМ-ДериВатологаМ ...6 ВІД реДаКторІВ...7

ДопоВІДІ членІВ КоМІсІї зІ слоВ’янсьКого слоВотВорення при

МІжнароДноМу КоМІтетІ слаВІстІВ Цветанка аврамова. нови думи, производни от

названия на политически партии в периода на българския

„преход” от края на ХХ – началото на ХХі век ...10 лидиjа аризанковска. современиот македонски јазик

меѓу традицијата и современите зборообразувачки

тенденции (со осврт на суфиксните именски образувања) ...18 Юлия балтова. Българското възраждане и

словообразувателните тенденции в книжовния език от ХіХ в. ...26 Ivana Bozděchová. Kompozita v proměnách moderní české

slovní zásoby odborné a neologické ...35 Krystyna Waszakowa. Adaptacja słowotwórcza i semantyczna

zapożyczeń we współczesnej polszczyźnie ...47 Валентина н. Виноградова. словообразование и аксиология ...60 николай Д. голев. словообразование как

эволютивный процесс ...67 райна М. Драгичевич. слова с положительной

и отрицательной коннотацией в сербском языке с

точки зрения национальной культуры ...75 ольга п. ермакова. некоторые особенности русского

менталитета, отраженные в словообразовании ...85 Євгенія а. Карпіловська. нова україна в словотвірній

номінації: зміни у мовному «кресленні» світу ...91 Krystyna Kleszczowa. Rola słowotwórstwa w przejmowaniu

i stabilizacji pożyczek (na przykładzie polskich ukrainizmów) ...110 ніна Ф. Клименко. дієслівне

основоскладання у контрастивному висвітленні ...120 елена и. Коряковцева. производные nomina actionis и

языковой образ постсоциалистического общества

(на материале русского, польского и чешского языков) ...133 аляксандр а. лукашанец. словаўтваральныя

сродкі моўнай катэгарызацыі свету ...145 елена г. лукашанец. арго и культура:

словообразовательный аспект ...155

философия языка в. фон гумбольдта и а.а. потебни в

свете современных лингвистических теорий ...165 игорь г. Милославский. роль словообразования

в расширении когнитивного пространства русского языка ...176 Alicja Nagórko. Procesy slowotwórcze a sekularyzacja ...181 галина п. нещименко. отражение гендерных проблем в

славянском словообразовании. ...192 алексей В. никитевич. русско-белорусские деривационные

параллели в культурно-историческом аспекте ...208 геннадий а. николаев. поэтическое словообразование: версии ...216 ингеборг онхайзер. (анти-)утопическое словообразование

в романе дж. оруэлла «Nineteen Eighty-Four» и его

переводах на русский, польский и чешский языки ...222 Василка радева. семейно-родственная лексика –

общность и национальная специфика в славянском

словообразовании...236 Jochen Raecke. Zum Wortspiel in der Wortbildung des jargons ...247 Jerzy Sierociuk. Kompetencja językowa użytkowników

gwary a problem zapożyczeń ...262 Irena Stramljič Breznik. Razvojna dinamika obrazil za

nomina agentis v slovenskem jeziku od konca 19. do

začetka 21. stoletja ...272 бранко тошович. нанизывание приставок в сербском,

хорватском и бошняцком языках ...286 игорь с. улуханов. К вопросу об отражении в

словообразовании явлений реального мира ...298 зинаида а. Харитончик. Концептуальные основания

семантики производных единиц ...308 божо б. Ћорић. турски суфикси у јужнословенским

језицима (са посебним освртом на прилике у српском) ...317 Barbara Štebih Golub. Složenice u kajkavskomе

književnom jeziku ...329

ДопоВІДІ учениХ уКраїни, запрошениХ на засІДання КоМІсІї зІ слоВ’янсьКого

слоВотВорення петро І. білоусенко. назви податків з суфіксом

-ина та -чина (-щина) в історії української мови ...346 Катерина г. городенська. дії та стани похідних дієслів як

джерело пізнання історії та культури українського народу ...355 павло Ю. гриценко. лінгвістичне картографування і

проблеми словотворення ...365

пастухування в українському діалектному словотворенні ...373 анатолій п. загнітко. структурна і функційна

типологія синтаксичної деривації ...382 лариса п. Кислюк. національномовні ресурси

відображення соціодинаміки ...393 олена с. снитко. особливості номінації в онтогенезі ...409 світлана о. соколова. словотвірна парадигма

дієслова на тлі теорії фреймів ...415 Марія Ю. Федурко. словотвірна морфонологія

українських фемінативів у лінгвокультурологічному аспекті ...433

ВІДоМостІ про аВторІВ тоМу ...443

від імені українського комітету славістів, президії національної академії наук укра- їни, академічної наукової громади радо вітаю на гостинній українській землі провідних представників сучасної славістичної дериватології – членів Комісії зі слов’янського сло- вотворення при міжнародному комітеті славістів. рішення Комісії провести чергове, дванадцяте, засідання у Києві українські вчені сприймають як високу оцінку здобутків вітчизняної школи дериватології, як вияв зацікавлення членів Комісії – учених-славістів з країн Європи та азії – в ближчих і глибших контактах з українськими колегами.

Комісію зі слов’янського словотворення справедливо визнано однією з найак- тивніших і найавторитетніших комісій, які постійно працюють під егідою міжна- родного комітету славістів. її щорічні засідання, які відбуваються в різних наукових осередках Європи, безперечно, сприяють зміцненню наукових і людських контактів дериватологів різних країн, наукових шкіл і напрямів. непересічне значення для роз- витку теорії та практики сучасної слов’янської дериватології мають видання Комісії, передусім томи доповідей, оприлюднених на міжнародних наукових конференціях, які вона організує в рамах своїх засідань. тема, запропонована для цьогорічного київського засідання Комісії, – «відображення історії та культури народу в слово- творенні», – відкриває перспективу для обговорення проблем слов’янської дери- ватології в широкому контексті загальних проблем і завдань сучасної слов’янської гуманітаристики. те, що учасники засідання розглядатимуть їх на матеріалі всіх слов’янських мов у зіставленні з іншими, сучасними й давніми, мовами Європи, без сумніву, дасть змогу краще й повніше осмислити закономірності, тенденції та наці- ональну самобутність словотворення як провідного способу слов’янської номінації, його роль у розвитку сучасних слов’янських мов.

Щиро вітаючи вельмишановних колег-науковців, я зичу їм успішного вико- нання напруженої програми засідання Комісії, цікавих і плідних дискусій, роз- ширення контактів з українськими вченими, адже наука може рухатися вперед тільки завдяки єдності наукової спільноти, спільним пошукам Істини. певен, що нинішнє засідання Комісії стане яскравим доказом цього. українська сторона до- кладе всіх зусиль для того, щоб перебування в україні залишило у членів Комісії зі слов’янського словотворення при міжнародному комітеті славістів гарні спогади не лише про спільну працю з українськими вченими-дериватологами, взаємно ко- рисний обмін думками, а й приємні враження від ближчого знайомства з багатою і самобутньою культурою україни, її щирим і гостинним народом.

зичу всім колегам – учасникам київського засідання успіхів і процвітання на многая і благая літа!

голова українського комітету славістів, генеральний директор національної бібліотеки україни

імені в.і. вернадського, академік нан україни

о.с. онищенко

тема «відображення історії та культури народу в словотворенні», запропо- нована для чергового, Хіі, засідання Комісії зі слов’янського словотворення при міжнародному комітеті славістів у Києві 25-28 травня 2010 року, обрана не випадково. тенденції розвитку слов’янських мов у стрімко глобалізованій і ін- тегрованій Європі, спільне і національно самобутнє в словотвірній номінації як провідному способі оновлення їх лексиконів, взаємовідношення соціо- і лінг- водинаміки дедалі більше привертають увагу не лише дериватологів, фахівців з інших лінгвістичних дисциплін, а й широкого кола гуманітаріїв, представників суспільних, природничих і точних наук, усіх, хто зайнятий нині проблемами мовної комунікації та опрацюванням мовної інформації. заявлена тема київ- ського засідання Комісії відкриває також заманливу перспективу обговорити широке коло конкретних теоретичних питань і практичних завдань сучасної слов’янської дериватології на матеріалі різних слов’янських мов, в контексті різних наукових концепцій і дослідницьких підходів, у розмаїтому міждисци- плінарному науковому просторі.

традиційно в засіданні Комісії беруть участь не лише її члени, а й дерива- тологи країни, яка виступає організатором проведення чергового засідання Ко- місії і – в його рамах – міжнародної наукової конференції. у київському засі- данні зголосився взяти участь 31 член Комісії з 12 країн Європи: австрії, Біло- русі, Болгарії, македонії, німеччини, польщі, росії, сербії, словенії, україни, Хорватії та чехії. виступити з науковими доповідями на засіданні Комісії було запрошено 9 українських учених – провідних фахівців у галузі теорії та практи- ки слов’янської деривації. Крім представників академічної науки, співробітників інституту української мови нан україни, це – професори університетів Києва, івано-франківська, донецька, запоріжжя, дрогобича.

зібрані в цьому томі доповіді презентують опрацювання загальної проблеми взаємовідношення мови, передусім її словотвірної системи, з культурою та істо- рією народу в різних аспектах і часових зрізах на матеріалі різних слов’янських мов: білоруської, болгарської, бошняцької, македонської, польської, російської, сербської, словенської, української, хорватської та чеської. у центрі уваги до- повідачів – проблеми національномовної концептуалізації та категоризації сві- ту, впливу суспільних зрушень на розвиток мови, втілення у мові національно- го менталітету, перебігу мовних контактів і їхніх наслідків, зокрема характеру структурного та семантичного адаптування різних типів запозичень. аналіз мов- ного матеріалу автори доповідей здійснюють у межах однієї чи кількох мов, у зіставно-типологічному, контрастивному або порівняльно-історичному аспектах, застосовуючи для пояснення мовних явищ різні лінгвістичні концепції, гіпотези та дослідницькі процедури.

народна мудрість твердить: що більше мов знає людина, то більше світів їй

відкрито. особливого значення ця думка набуває для дослідників-мовознавців.

зіставлення матеріалу рідної мови з іншомовним, можливість побачити певну проблему в широкому спектрі її трактувань та інтерпретацій, обговорити свої спостереження й висновки з колегами, які зайняті близькими або й тими ж про- блемами, надихають на дальші і глибші пошуки на ширшому дослідницькому полі, в багатомірній перспективі. саме в цьому, на наше глибоке переконання, мо- жуть пересвідчитися зацікавлені читачі цього тому – науковці, викладачі вишів, учителі, студенти, всі, хто любить слово і словотворення, всі, хто не байдужий до майбуття мов і культур слов’янських народів, до збереження їх національної самобутності.

Ніна Ф. Клименко

Євгенія А. Карпіловська

12 травня 2010 р., Київ, Україна

СЛОВ’ЯНСЬКОГО СЛОВОТВОРЕННЯ ПРИ МІЖНАРОДНОМУ

КОМІТЕТІ СЛАВІСТІВ

Цветанка аврамова (софийски университет

„св. Климент охридски”, България) ноВи ДуМи, произВоДни от назВания на

политичесКи партии В периоДа на бЪлгарсКия

„преХоД” от Края на ХХ – началото на ХХІ ВеК аксиоматична истина е, че радикалните промени в обществено-политиче- ския, икономически и социален живот на дадена държава оказват съществено влияние върху нейната култура и език. в най-новата история на редица цен- трално- и източноевропейски страни, включително България, това е периодът, започнал в края на 1989 г. със свалянето на комунистическия режим и преори- ентацията към капитализъм и пазарна икономика.

един от белезите на новата обществено-политическа действителност е възникването на многопартийна система. на словообразувателно и лексикал- но равнище това води до създаване на редица нови названия на политически партии, на техните членове и симпатизанти, и др. названията на онези партии и движения, които оказват реално влияние върху развитието на държавата

, мо- гат да бъдат причислени към т. нар. „ключови думи на епохата”. под ключови думи

се разбират думи, назоваващи явления и понятия, които се намират във фокуса на общественото внимание [земская 1996: 92].

в този доклад ще съсредоточим вниманието си върху названията на поли- тически партии и движения, характеризиращи се с „голям словообразувателен потенциал” [земская 1996: 92], т.е. такива, от които се създават нови думи. Ще бъдат разгледани както преките деривати, така и останалите производни от сло- вообразувателното гнездо (по-нататък сг), чийто връх е съответното название на партия. за да бъде представена динамиката при образуването на производни думи в разглежданата област, в изследването се включват както узуални но- вообразувания, така и оказионални формации. Като оказионални разглеждаме онези единици, които са засвидетелствани в по-малко от три различни източни- ка. названията са ексцерпирани от речниците на неологизмите [рндзБе 2001;

рндБе 2009] и от интернет. процесите в изследваната област са изключително динамични: сг постоянно се попълват с нови производни, някои от които бързо придобиват гражданственост и стават част от узуалната лексика, а други оста- ват на равнище оказионализми.

обект на анализ са следните названия на партии като върхове на сг: БСП [бесепе] (Българска социалистическа партия); СДС [седесе] (съюз на демокра- тичните сили); ДПС [депесе] (движение за права и свободи); ДСБ [десебе] (де-

1 в България през периода на прехода са регистрирани над 300 партии и движения.

2 понятието ключови думи включва не само думи, но и словосъчетания, следователно по-точният термин за неговото означаване би бил ключови названия или ключови номинации. терминът ключови думи обаче е придобил широка популярност и затова ще бъде използван и в настоящото изследване.

мократи за силна България); Атака; ГЕРБ (граждани за европейско развитие на България). Както се вижда, почти всички названия са абревиатури. извън на- шето полезрение остават онези названия на партии, които не притежават голям словообразувателен потенциал

.

с цел пестене на място сг няма да бъдат представени йерархично; мотива- ционните отношения в рамките на гнездата ще бъдат обяснени в хода на анали- за. разглежданите названия изграждат следните сг:

БСП: бесепар, бесепарка, бесепарски прил., бесепарски нрч.

, бесепарство оказ., бесепарщина оказ., антибесепар, антибесепарски прил., антибесепарски нрч., бесепист, бесепистка, бесепистки прил., бесепеец, бесепейка, бесепейски прил., пробесепарски прил., пробесепарски нрч. оказ.,;

СДС: седесар, седесарка, седесарски прил., седесарски нрч., седесист, седе- систки прил. оказ., антиседесар, антиседесарка оказ., антиседесарски прил., антиседесарски нрч., седесарство, антиседесарство оказ., проседесар оказ., проседесарски прил., проседесарски нрч., седесарщина, седесация;

ДПС: депесар, депесарка, депесарски прил., депесарски нрч. оказ., депесар- щина оказ., продепесар оказ., продепесарски прил., продепесарски нрч. оказ., антидепесар, антидепесарски прил., антидепесарски нрч. оказ.;

ДСБ: десебар, десебарка, десебарски прил., десебарство, десебарщина оказ., антидесебар, антидесебарство оказ.;

Атака: атакаджия, атакаджийка, атакаджийски прил., атакаджийски нрч., антиатакаджийски оказ., атакист, атакистка, атакистки прил., ата- кистки нрч., антиатакист, антиатакистки прил., проатакист оказ., про- атакистки прил. оказ., проатакистки нрч. оказ. актакизация, атакизирам се, атакизиране, атакизъм, атакаджийство;

ГЕРБ: гербер, герберка, герберски прил., герберски нрч. оказ., герберство оказ., герберщина оказ., антигербер оказ., антигерберски прил. оказ., проти- вогербер оказ., прогербер оказ., прогерберски прил., прогерберски нрч. оказ., гербаджия, гербаджийка, гербаджийски прил., гербаджийски нрч., прогерба- джийски прил. оказ., гербист, гербистка оказ., гербистки прил., антигербист- ки прил. оказ., прогербистки прил. оказ., гербовак, гербовачка оказ., антигер- бовак оказ., гербоващина оказ., гербизация оказ., гербизирам се оказ., гербизъм оказ., герберизъм оказ.

някои сг са доста богати, което до известна степен се дължи на включени- те в тях оказионализми. почти всички деривати са разговорни и „рядко звучат

3 такава е например абревиатурата ндсв [ендесеве] (национално движение „симеон втори”, по- късно след оттеглянето на неговия лидер симеон сакскобургготски преименувано на „национално движение за стабилност и възход”), която притежава доста бедно сг, срв: ендесевеец, ендесевейка, ендесевейски прил.. за назоваване на движението и неговите привърженици се предпочитат названия като: жълти (по цвета, символизиращ движението), царисти, царски депутати и др.

последните са мотивирани от титлата цар, отнасяща се за бившия български монарх и настоящ лидер на движението, и от прозвището царя, с което той бива наричан.

4 Бележките прил. (= прилагателно) и нрч. (= наречие) посочват частеречната принадлежност на съответните омонимни лексеми.

неутрално. те получават положителна или отрицателна окраска в зависимост от политическата ориентация на субекта на речта” [земская 1996: 99].

1. от всички названия на партии се образуват съществителни, назоваващи лица, принадлежащи (формално и/или идейно) към съответната партия (nomina pertinentia): бесепар, бесепист, бесепеец ’този, който е привърженик на Бсп и/или членува в Бсп’; седесар, седесист ’този, който е привърженик на сдс и/или чле- нува в сдс’; по същия начин: депесар (от ДПС); десебар (от ДСБ); атакаджия, атакист (от Атака), гербер, гербаджия, гербист, гербовак пейор. (от ГЕРБ).

съществителното гербер ʼтози, който членува и/или е привърженик на партия герБʼ, се асоциира с названието на цветето гербер, превърнало се в символ на партията. тази асоциация създава конотация на шеговитост и ирония.

много често при образуването на nomina pertinentia от названия на партии се конкурират няколко суфикса, в резултат на което възникват словообразувателни варианти, срв.: бесепар, бесепеец, бесепист; седесар, седесист; атакаджия, ата- кист; гербер, гербаджия, гербист, дори гербовак пейор. Конкуренцията често завършва в полза на едно от имената. така е при бесепар и седесар, които отдавна са изместили вариантите бесепеец, бесепист, седесист. времето ще покаже кои от останалите названия ще се задържат в активна употреба и кои ще отпаднат.

2. друга сравнително голяма група съставят названията на лица от типа:

антибесепар, антиседесар, антидепесар, антидесебар, антиатакист, анти- гербер оказ. (и противогербер оказ.), антигербовак оказ. тези съществителни се свързват мотивационно както с nomina pertinentia, така и със съответното название на партия, срв.: антибесепар ʼтози, който е противник на / против бесепар(ите)ʼ и ʼтози, който е против Бспʼ. струва ни се обаче, че мотивацията от названията на лица е вторична, а по-силна, първична е мотивацията от назва- нията на партии. това ни дава основания да разглеждаме тези съществителни като префиксално-суфиксални.

3. Към префиксално-суфиксалните (а не към префиксалните) формации отна- сяме също така новите оказионални съществителни със значение ʼтози, който подкрепя това, което е назовано с мотивиращата основаʼ: проседесар оказ. ʼтози, който подкрепя сдсʼ (вторично мотивирано от седесар); по същия начин: проде- песар оказ., проатакист оказ., прогербер оказ.

Както се вижда от примерите, дериватите, съдържащи префикс анти- като част от словообразувателния формант, са повече в сравнение с дериватите, съдържащи антонимния префикс про-. в периода на смяна на една политическа система с друга в българското общество противопоставянето и отрицанието както на ста- рия режим, така и на новите политически субекти, е по-силно от подкрепата на онова, което тези субекти предлагат.

4. от почти всички nomina pertinentia, назоваващи лица от мъжки пол, се обра- зуват съответните nomina feminativa: бесепарка (название, изтласкало вариантите бесепистка, бесепейка), седесарка (но *седесистка), атакаджийка, атакистка, герберка, гербаджийка, гербистка оказ., дори гербовачка оказ. пейор.

4. по-малко са дериватите, образувани със суфикс -ств(о), означаващи дейност,

характерна за лицето, назовано с мотивиращото име: седесарство ’дейност на се-

десар’, също: бесепарство оказ., десебарство, атакаджийство, герберство.

5. оказионално се създават и нови префиксални деривати от типа антиседе- сарство оказ., антидесебарство оказ. със значение ’дейност, противоположна на дейността, назована с мотивиращата основа’ и ’дейност, насочена против дей- ността, назована с мотивиращата основа’.

6. от названията на партии се създават също така процесуални съществителни на -аций(а), -изаций(а): седесация, атакизация, гербизация оказ.

от синхронна гледна точка съществителните от този тип както в българската, така и в славянската дериватология, обикновено се разглеждат като девербални и се причисляват към транспозиционните деривати. по този начин могат да се разглеждат само съществителните атакизация и гербизация, които се съотнасят с глаголите атакизирам (се), гербизирам (се) оказ. глагол *седесирам обаче до този момент не е регистриран. един по-широк поглед към всички субстантивни нео- логизми с процесуална семантика и съотношението съществително на -аций(а), -изаций(а) ~ глагол на -ира-, -изира-, показва, че не винаги към съществителните има регистриран глагол (вж. по-подробно [аврамова 2003: 90]). част от новите депроприални съществителни на -аций(а), -изаций(а), образувани от имена на политици, също не се съотнасят с „произвеждащи” глаголи, срв. напр. сидерови- зация (от Волен Сидеров), станишевизация (от Сергей Станишев), живковиза- ция (от Тодор Живков), но *сидеровизира, *станишевизира, *живковизира.

това ни дава основание да смятаме, че новите съществителни на -аций(а), -изаций(а) се създават директно от названията на партии. тяхното словообразу- вателно значение може да се представи с парафразата ’действие / дейност в духа на това, което е означено с мотивиращата основа’, напр. атакизация ’дейност (политика) в духа на дейността (политиката), провеждана от (партия) атака’.

на образуването на съществителни с процесуална семантика директно от име- на, а не от глаголи в славянските езици, обръщат внимание и други автори, напр.

[Martincová 1983: 78; 2005; земская 1996: 109].

7. на този етап от глаголите на -ира-, -изира- рядко се създават nomina actionis със суфикс -не. до момента е регистрирано само едно съществително (атакизиране).

8. директно от названията на партии се образуват и мутационни съществителни с формант -изъм със значение ’дейност (политика), провеждана от това, което е назовано с мотивиращата основа’, срв.: атакизъм ’политика, провеждана от атака’, гербизъм оказ. ’политика, провеждана от герБ’. интересен от слово- образувателна гледна точка е оказионалният вариант герберизъм. в узуалното българско словообразуване досега не са регистрирани деривати, образувани с разширен суфикс -еризъм, следователно за произвеждаща основа би трябвало да се приеме не названието на партия, а на лицето, което е неин поддръжник:

гербер-изъм. но тъй като става дума за оказионален дериват, не може да бъде изключена и първата възможност. вторично съществителните на -изъм се моти- вират от nomina pertinentia на -ист (атакист, гербист). и по това оказионалното съществително герберизъм се отличава от останалите производни на -изъм, тъй като то изобщо не се съотнася със съществително на -ист (*герберист).

9. значителен е броят на новите субстантивни деривати със суфикс -щин(а),

означаващи ’(отрицателно) качество, характерни черти, присъщи на лицето, на-

зовано с мотивиращото съществително име’ [радева 1991: 147–148]. поради това

че качеството обикновено се проявява в определено поведение, производните съществителни изразяват и значението ’проява, поведение на лицето, назовано с мотивиращата основа’ [аврамова 2003: 122]. съществителните имена, оформени със суфикс -щин(а), изразяват неодобрително отношение към лицето, характе- ризирано като носител на качеството или поведението [радева 1991: 148]. за раз- лика от някои изследователи, които разглеждат дериватите със суфикс -щин(а) за транспозиционни образувания от категорията nomina essendi [радева 1991:

147–149], ние смятаме, че те са мутационни образувания (вж. също [аврамова 2003: 122]). примери: бесепарщина оказ., седесарщина, депесарщина оказ., десе- барщина оказ., гербоващина оказ., герберщина оказ.

10. на второ място по количество след субстантивните са адективните дерива- ти. всички нови прилагателни са относителни: бесепарски, бесепистки, бесепей- ски; седесарски, седесистки оказ.; депесарски; десебарски; атакаджииски, ата- кистки; герберски, гербаджийски, гербистки. разглеждани извън контекст, те се съотнасят мотивационно както с nomina pertinentia, така и с названията на партии, срв. депесарски ’такъв, който се отнася до депесар’ и ’такъв, който се отнася до дпс’. минималният (в рамките на словосъчетанието със съществителното име) или по-широкият контекст на употреба на прилагателните обаче показва, че в по- вечето случаи едната от двете мотивации изпъква, доминира и може да се приеме за непосредствена. за непосредствено мотивиращо смятаме названието на пар- тия например в следните словосъчетания: депесарски мандат = мандат на ДПС, депесарска група = група на (от) ДПС, депесарска листа = листа на ДПС, де- песарски съветници = съветници от ДПС, депесарски сателити = сателити на ДПС, депесарска фирма = фирма, свързана с / на ДПС, седесарски кмет = кмет от СДС, седесарски произход = произход от (редиците на) СДС, бесепарски те- чения = течения в БСП, бесепарски лидер = лидер на БСП, гербаджийски режим

= режим на ГЕРБ, гербаджийски активисти = активисти на ГЕРБ, гербаджий- ски градове = градове, в които е спечелила партия ГЕРБ, и др. смятаме, че в тези случаи мотивацията от названията на лица е вторична, напр. гербаджийски активисти = активисти гербаджии, депесарска фирма = фирма на (свързана с) депесар/и и т. н.

по-рядко непосредствено мотивиращо е названието на лице, срв.: герберски разговор = разговор между гербери, герберски куфарчета = куфарчета на гербе- ри, седесарски глави = глави на седесари. има обаче и случаи, в които минимал- ният контекст не е достатъчен, за да се определи коя мотивация е по-силна, напр.

депесарски лъжи = лъжи на ДПС, но и лъжи на депесар/и; герберски коментари

= коментари на ГЕРБ и коментари на гербер/и; седесарски морал = морал на седесар/и и морал на СДС. в такива случаи е необходим по-широк контекст, но понякога той също не е достатъчен – например в изречението Янко Станев осигу- ри 3000 седесарски гласа за ДПС (инт.) седесарски може да се разглежда като не- посредствено мотивирано от седесар (седесарски гласове = гласове на седесари), но също така и като непосредствено мотивирано от СДС (= гласове от СДС).

от това коя мотивация ще се приеме за непосредствена, зависи каква ще бъде

словообразувателната структура на прилагателните: при непосредствена моти-

вация от название на партия формантът е изграден от сложния суфикс -арск(и),

-истк(и), -ейск(и), -ерск(и), -аджийск(и); при мотивация от названията на лица формантът се състои от простия суфикс -ск(и).

от семантична гледна точка относителните прилагателни изразяват различни значения: най-обща връзка с / отношение към това, което е назовано с мотивира- щата основа; значение на принадлежност към това, което е назовано с мотивира- щата основа, значение на прилика / подобие с това, което е назовано с мотиви- ращата основа, и др. (по този въпрос за чешки вж. [Světlá 2005]), които ще бъдат предмет на отделно изследване.

11. от названията на партии се създават и нови прилагателни със значение

’такъв, който е насочен срещу това, което е назовано с мотивиращата основа’, срв. антибесепарски ’такъв, който е насочен срещу Бсп’ (антибесепарски нагла- си); по същия начин: антиседесарски (лозунги), антидепесарски (настроения), антиатакаджийски (писания) оказ., антиатакистки (сайт), антигерберски (на- стоения) оказ., антигербистки (вестник) оказ., и ’такъв, който подкрепя това, което е назовано с мотивиращата основа’: пробесепарски ’такъв, който подкре- пя Бсп’ (пробесепарски уклон), проседесарски (седмичник), продепесарски (ло- зунги), проатакистки (медии) оказ., прогерберски (публикации), прогербистки (хвалебствия) оказ., прогербаджийски (анализ) оказ.

минималният контекст на употреба ни дава основания да смятаме, че разглеж- даните прилагателни са мотивирани директно от названията на партии с помощта на препозитивните морфеми анти-, респ. про- и суфиксите: -арск(и), -истк(и), -ск(и), -ерск(и), -аджийск(и). по същия начин разглежда прилагателното про- седесарски [георгиева 2007: 145].

12. Ще посочим и няколко примера за нови адвербиални деривати: (типично по) бесепарски, седесарски (Преврат по седесарски готвят на Мозер); (беззако- ние по) депесарски, (плурализъм по) атакаджийски, (това е по) герберски, гер- баджийски (да си говорим по кметски, а не по гербаджийски (всички изброени наречия са оказионални); атакистки (настроен), (държи се) атакистки.

въпросът за мотивацията, респективно за начина, по който се образуват тези наречия, е спорен и изисква специално внимание, което за съжаление не може да им бъде отделено в рамките на доклада. едно по-задълбочено из- следване би показало дали тези наречия се създават чрез транспозиция (от съответните прилагателни) или формалното им съотнасяне с относително прилагателно не е достатъчно, за да се приеме транспозиция, а трябва да се допусне мутация – мнение, което в чешката дериватология изразява о. мар- тинцова [Martincová 1983: 81], вж. също [Martincová 2005]), срв. говоря по гербаджийски – ’говоря като гербаджия / както говори гербаджия (както го- ворят гербаджии)’, държи се атакистки – ’държи се като атакист /държи се така, както се държат атакисти(те)’.

13. спорен е също така и статутът на новите наречия: антибесепарски, анти-

седесарски, антидепесарски оказ.; пробесепарски оказ., проседесарски, продепе-

сарски оказ., прогерберски оказ. – на модификационни деривати, образувани чрез

префиксация от наречията бесепарски, седесарски и т.н., или на транспозици-

онни деривати, производни от прилагателните имена антибесепарски, анти-

седесарски и т.н.

14. в изследваните сг са регистрирани само два нови глагола. те са образу- вани от названията на партии със суфикс -ира- и означават ʼпридобива характе- ра на това, което е назовано с мотивиращата основаʼ, срв: ГЕРБ се атакизира;

Атака се гербизира (оказ.).

в заключение ще изтъкнем, че изследването на словообразувателната про- дуктивност на ключовите думи, назоваващи определена политическа партия, дава възможност да бъдат показани онези явления, които са значими за обще- ството през определения период. Коя част от новата производна лексика ще остане в езика, зависи от това колко дълъг живот ще имат съответните явления.

но независимо от това доколко преходни ще се окажат явленията и лексемите, които ги назовават, те ще останат част от историята на българския език и об- щество през периода на т. нар. преход.

литература

аврамова, цв. 2003: словообразувателни тенденции при съществителните 1. имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. Heron Press, софия.

георгиева, цв. 2007: иновационни процеси при именната префиксация в 2. българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХI век. автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”.

софия.

земская, е. а. 1996: активные процессы современного словопроизводства.

3. в: русский язык конца ХХ столетия (1985 – 1995). москва, 90–141.

радева, в. 1991: словообразуването в българския книжовен език. софия, 4. унив. изд. «св. Климент охридски».

рндзБе 2001: речник на новите думи и значения в българския език. е.

5. пернишка, д. Благоева, с. Колковска. софия, наука и изкуство.

рндБе 2009: речник на новите думи в българския език (от края на ХХ в. и 6. първото десетилетие на ХХі в.). е. пернишка, д. Благоева, с. Колковска.

софия. (под печат).

Martincová, O. 1983: Problematika neologismů v současné spisovné češtině.

7. Praha.

Martincová, O. 2005: Nová příslovečná pojmenování. в: Neologizmy v dnešní 8. češtině. (Kol. autorů pod vedením O. Martincové). Praha, 134–146.

Světlá, J. 2005: Nová adjektivní pojmenování. в: Neologizmy v dnešní češtině.

9. (Kol. autorů pod vedením O. Martincové). Praha, 99–118.

Цветанка аврамова ноВІ слоВа, поХІДнІ ВІД назВ полІтичниХ

партІЙ В перІоД болгарсьКого «переХоДу»

КІнЦя ХХ – початКу ХХІ столІття

у доповіді досліджено словотвірні гнізда деяких ключових слів політичної

сфери – назв політичних партій і рухів останнiх 20 років (т. зв. період переходу від

соціалізму до капіталізму, від планової до ринкової економіки, від тоталітаризму

до демократії). об’єктом аналізу є не лише узуальні деривати (неологізми), а й

нові оказіональні назви, що дає можливість повнішого представлення динаміки у

формуванні похідних слів цієї галузі. указано словотвірні категорії, типи і моде-

лі, які поповнюються новими дериватами від розглянутих словотвірних гнізд.

лидија аризанковска (универзитет ,,св. Кирил и методиј“, филолошки факултет ,,Блаже Конески“, скопје, македониjа) соВреМениот МаКеДонсКи ЈазиК МеЃу траДиЦиЈата

и соВреМените зборообразуВачКи тенДенЦии (со осВрт на суФиКсните иМенсКи образуВаЊа) 0. прилогот има за цел да ги претстави зборообразувачките тенденции меѓу традицијата и современите зборообразувачки текови во македонски јазик, и тоа преку суфиксните именски образувања настанати пред се како резултат на совре- мените јазични тенденции

, сепак, прагматички мотивирани, односно се резултат на употребата на јазикот во прагматички цели, а тоа значи се резултат на одре- дена потреба на јазичната средина која се јавува како корисник на јазикот и која користејќи ги постоечките јазични можности оди кон збогатување на речничкиот фонд на самиот јазик. разгледувани по одделните функционални стилови овие тенденции доведуваат до дадени резултати во поглед на фреквенцијата на упо- требата на одделните суфикси за именските образувања.

0.1. истражувањата од историјата на македонскиот писмен јазик (в. Конески Бл. 1986: 210-213) говорат за три фази во развојот на речникот на македонскиот јазик. првата е преку контактот со грчкиот јазик, втората со турскиот јазик, кој достига свој врв, но и упадок во деветнаесетиот век и третата фаза која се однесува на современата сосотојба на македонскиот јазик, почнувајќи од де- ветнаесеттиот век и ,,се карактеризира со приклон кон словенското наследство во зборообразувањето, како и со усвојувањето на оној фонд зборови што спаѓа во интернационалната лексика. во сите овие три фази македонскиот јазик ста- пувал во контакт со јазици со престиж. тој усвојувал, а и денес усвојува, ред зборови од таквите јазици. се разбира, тој постојано и градел, преизградувал и со свои средства во областа на лексиката“ (Конески Бл. 1986:210), а овој процес и понатаму трае, воедно поставувајќи ја, како што истакнува Блаже Конески (1986:211), на проба продуктивноста на зборообразувачките средства во наши- от народен јазик. едни од попродуктивните форманти за изведување именки од глaголска основа се на пример -ба: состојба, изградба, положба; потоа -ач:

раскажувач, изведувач, претседавач, како и -ачка: побарувачка, потрошувач- ка; -ње: прашање, движење, разбирање (в. Конески Бл. 1986:211-213); потоа во рамките на адаптацијата на туѓите заемки од постариот период ги изделуваме оние од турско потекло кои од денешен агол и даваат посебна стилска нота на бојата на јазикот и се врзуваат, главно, за разговорниот стил или публицистич- киот, мислејќи особено на јазикот на печатот, но со една подруга конотација, поттикнати од факторот прагматика (на пример: филмаџија, театарџија, љубовџија, големџија, есапчија, пазарџија).

1 повикувајќи се на типовите тенденции дадени според [гутшмит 1998] (системско-структурни, типолошки, книжевни и прагматички), а преземено од [аврамова 2003:55].